Лорън Магуайър определя жанра на книгата си като „медицинска мистерия“, която все още не е разгадана. Науката няма отговор на въпроса защо фентанилът, който се използва от десетилетия като доказано безопасно средство за анестезия при милиони пациенти, в определени условия се превръща в нещо, което лишава човек от оперативна памет?

„Крадецът на спомени и тайните на паметта“ е хроника на разследването на рядка и опустошителна амнезия при група оцелели от свръхдоза фентанил. След многото пътища, водещи до задънена улица, и случайни попадения, дължащи се на чист късмет, лекарите доказват, че опиоидите могат да увредят хипокампуса – мозъчния център на паметта. Това откритие е от огромно значение за милиони хора по света.

През призмата на тази завладяваща история Агуайър ни въвлича в малко познатия свят на учените и на пречките, които често се налага да преодоляват. Това е особено валидно в случаите, когато прилагат нестандартни подходи за разгадаване на фундаменталните механизми на паметта: как работи, какво я уврежда, как да запазим спомените и защо те вече са убедени, че алцхаймерът е лечим.

Лорън Агуайър е известен американски журналист, който пише основно за откритията и проблемите в сферата на науката. Агуайър е завършила Масачузетския технологичен институт (MIT) и е многократно награждаван режисьор на документални филми и научен продуцент. В дългата си журналистическа кариера тя създава документални филми, подкастове, кратки видеопоредици, интерактивни игри и блогове за поредицата NOVA на PBS, където работи след като завършва MIT.

Нейни репортажи, свързани с паметта, са публикувани в The Atlantic, Undark Magazine и Boston Globe’s STAT.

„Крадецът на спомени“ е първата публикувана книга на Лорън Агуайар, вдъхновена от една медицинска загадка, за която научава от медийни публикации. Интересът ѝ е провокиран не само от случката, достойна за трилъри в литературата и киното, но и от факта, че в разплитането на мистерията участва лекар и изследовател, с когото тя лично се познава. Книгата е плод както на документални свидетелства на участници в изследванията, така и на разкази на пострадали пациенти и на задълбочени проучвания, свързани с проблемите на паметта, още от 19 век до днес.