Човешката съдба - поотделно и заедно - твърда корица

Ако си представим, че заблудените идеолози си съблекат своите истински или камуфлажни доспехи, те ще изглеждат съвършено еднакво – наполовина поотделно наполовина заедно. Във всеки един от нас, хората, както и в нашите обществени производни, съществува незаличима двойствена идентичност, което не е болест, о която трябва да се срамуваме или лекуваме, а напълно нормална реалност. Скенерът ни позволява да рационализираме тази преценка и да я противопоставим с гордост и увереност на половинчатите и незрели идеологически интерпретации, залагащи на едното начало срещу другото, както непрекъснато прави горката котка, опитваща се да захапе и откъсне опашката си. “Своята”, а не на нечия друга котка. Който се опита да раздели едната половина от другата, ще счупи рано ли късно цялото. За всеобща радост това не става не защото няма мераклии да го сторят, а защото жизнените сили на обществото, които Скенерът се опитва да ни разгадае, не позволяват...

В книгата, чийто край вече четете, ви се предлагат “разпознавателни устройства”, които може да ползвате или не. Те спомагат за по-вярното усещане на онова, което не се вижда и за по-успешното разбиране на това, което не се разбира от самосебе си. Тези “устройства” няма за жалост да ви излекуват, ако сте болни, да ви намерят работа, ако сте безработни, да ви направят богати, ако сте бедни или щастливи, ако сте нещастни. Но биха обяснили някои измерения на живота, ако това ви интересува, разбира се. Скенерът е далеч по-информативен и от най-чувствителната камера за заснемане. Камерата вижда, но не разкрива, както би казал всеки професионален криминалист, докато Скенера и вижда и разкрива, както добре знае всеки медик...

Няма особена полза от затварянето на очите ни за обстоятелството, че всичко добро или лошо, което ни причинява общността, в която живеем, се е съдържало като зародиш във всеки един от нас преди това. Тъкмо заради това, заедност и поотделност са непрекъснато настройващи се към равновесно съществуване начала на живота. Това се проявява като непрестанно засипващи ни отвсякъде сигнали, че ако силно желаем да заживеем по-добре, каквото и да означава това, ние сме длъжни да се развиваме и приспособяваме едни към други по начин, предпазващ поотделността от егоцентрично израждане със съдействието на заедността. Както и недопускащ заедността да ни отнеме личностната идентичност, с помощта на поединичността.

Из Човешката съдба...