Книгата на проф. Георги Попов продължава дирята на неговите десетилетни търсения на същността и смисъла на психичното в норма и патология в едно гносеологично поле, очертано от топоси на философията и фундаменталните науки като време, хаос, ред, несигурност. Тази територия не се припокрива с видимата онтологична реалност и допълнително се усложнява от топоса цялост/фрагментираност (отклик на принципа pars pro toto на древните) и универсалисткия мироглед на американския физик Д. Бом. Преходът от концепциите за същността на битието към психичния живот, феноменологията и конкретните болестни синдроми е смел и носи идейния привкус на неразгаданото. В този преход философът партнира със зрелия опитен клиницист, а „участващият наблюдател” от квантовата физика – с терапевта в терапевтичната връзка. Вероятно най-въздействащите послания на тази книга са отказът от редукционизъм и от повърхностно разглеждане на психопатологията като списък от симптоми и апелът за холистичен подход към пациента. Това я превръща не само в интелектуално предизвикателство за изкушените от големите въпроси, но и в посланик на екзистенциално хуманистични идеи.

Проф. Георги Ончев, д.м.
Катедра по психиатрия и медицинска психология, Медицински университет – София


Книгата е многопластова и интердисциплинарна, плод на многогодишни търсения и опит. Психичният живот е анализиран отвъд биологичното и очевидното. Лайтмотивът на книгата е раждането на субективността и значението ? за психопатологията и психиатрията. Различният подход – феноменологичен, херменевтичен, екзистенциален и т.н. – предполага изключително широка осведоменост и умение да се обясняват феномени чрез постижения на други науки и, разбира се, мъдрост – житейска и професионална. Мъдростта е вплетена в сложната тема за терапевтичния алианс, за справянето на терапевта в една изключително противоречива и турбулентна среда, която изисква много повече от теоретично знание за психичните болести.

Проф. Ваня Матанова, д.пс.н.
СУ „Св. Климент Охридски”; директор на Института за психично здраве и развитие


Новата книга на проф. Георги Попов е логично продължение и убедителна поредна спирка в цялото научно творчество на изумително ерудирания и задълбочен съвременен наш психиатър – клиницист, мъдър философ и учен, повествовател и учител. И един от малцината познавачи на феноменологичния подход към психичния живот на човека – в здраве и в болест. А оттам и на богатата на идеи феноменологична психопатология, която ни откъсва от привичната и удобна среда на детерминистичната линейност, наследена още от времето на Нютон и Кеплер – за да ни предложи омайващата, странна за нас реалност на релативистично-вероятностовата природа на нещата, за хаотичността на Битието – схваната не като отрицание на реда, а като прелюдия и преход към ново нивона порядък и подредба. И по този начин – и нов хоризонт в стремежа ни да опознаем и
повлияем преживелищния свят на отсрещния в името на неговото добро и здраве.

Д-р Тодор Толев, д.м.
Главен редактор на „Българско списание за психиатрия“