Играещата със стихиите Елисавета Багряна

Анотация:

Още първият раздел – „Звездната“ Багряна, предлага философски прозрения, както и точни съпоставки със стила на нейни съвременници: Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев, Гео Милев, Теодор Траянов, сполучливо позоваване на класически мислители. Към това трябва да прибавя, че са осъществени с вещина теоретични наблюдения и обобщения. Интересни подробности предлагат разделите „Играещата със стихиите“ (Багряна и Бретан), „Летящата“, „Словенският сюжет“, „Голямото приятелство е възможно на Балканите“, „Бродницата и Босяка“ (Багряна и Матвей Вълев), „Бразилският тайнопис Багряна – Петър (Педру) Русев“ и др. Авторката не е пропуснала да разгледа и сбирката „Пет звезди“, както и поведението на Багряна след 9.ІХ.1944 г., не спестява неудобните поклони на поетесата към властниците, спазва историческата обективност и документалност. Така тя допринася и за изясняване на пораженията върху българската интелигенция по време на тоталитарното управление. Разкрити са неизвестни или забравени детайли от живота в България в средата на ХХ век и това е приносен момент в книгата. Не мога да не посоча и включените във втората част писма на Багряна до Владимир Василев и др., както и писмата до нея от Иван Мешеков, Петър Увалиев, Жорж Папазов, Николай Лилиев и многобройните от проф. Роже Бернар, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов и др. Това е истинско богатство, което поднася тази книга.

Йордан Василев

За авторката:

Катя Зографова е родена на 11.05.1957 г. в гр. Панагюрище. Литературоведка и писателка, директорка на къща музей "Никола Вапцаров" в София. Автор на 8 книги: "Вечните странници (Из тайните на митологичното в българската литература)" (1996), "Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта" (2001), "Интелектуалецът Емануил Попдимитров" (2001), "Орчо войвода или преображенията на българското юначество" (2006, І и ІІ изд.), "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни" (2006), "Любовен архив" (2007), "Забравеният възрожденец Динко Зограф" (2008; 2010, ІІ доп. изд.), "Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)" (2009). Има над 600 публикации в печатните медии: участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за световноизвестни, но и за забравени/"забранени" писатели, за български художници; консултирала е документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница "Цар Освободител" ("Възстановка"). Изследванията й са съсредоточени върху периода на 20-те-40-те години на ХХ век, а сред темите, които я занимават, са постиженията на "многоликата българка" във всички области на културата, обществения и социалния живот; възкресяването на забравени и "забранени" автори; авангардният "синтез на изкуствата"; "неразтълкуваният Вапцаров". Книгата й за Чавдар Мутафов е отличена с международната награда на Панаира на книгата в Ниш, а "Многоликата българка" - с националната награда "Блага Димитрова". Нейни текстове са превеждани на италиански, македонски и руски. Членува в Сдружението на българските писатели, Дамския литературен салон "Евгения Марс" и Женското патриотично дружество "Райна Княгиня".