80 години българи П. Е. Н. Сборник материали

Българският П.Е.Н.-център отбелязва своята 80-годишнина. Вече осем десетилетия той представя нашата национална литература в Международната писателска организация П.Е.Н. (поети, есеисти, новелисти). Във време, когато говорим за още по-реално приобщаване към европейските ценности, българският П.Е.Н.-център е безспорен пример за отдавнашното ни присъствие в духовния живот на Европа и света.

Българският П.Е.Н.-център е създаден през 1926 година. Тогава президент на световната писателска общност П.Е.Н. е нобелистът Джон Голсуърти, проявяващ подчертан интерес към българската литература. Доброто му отношение към българите не се ограничава само в литературната област. В 1927 година Голсуърти обнародва емоционален призив към световната общественост да се даде помощ на България във връзка с катастрофалното земетресение в Чирпанския край.

А в самото създаване на Българския П.Е.Н.-клуб (в началото се е казвал така) участвува и известният унгарски учен и есеист Юлиус Германос. Тръгнал на път за Близкия Изток, той живее известно време в София, където се среща с български писатели. Запознава ги с идеите на П.Е.Н.-движението, което все повече разширява своето влияние в Западна Европа. Особено важен момент в тези идеи е стремежът за творческо общуване сред писателите от цял свят, изпълнени с резигнация и критицизъм след края на Първата световна война.

Малко след заминаването на Германус около 40 видни български писатели се обединяват в Български П.Е.Н.-клуб. В запазен протокол на първото заседание на клуба личат имената на Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Николай Лилиев, Николай Райнов, Теодор Траянов, Кирил Христов, Ст Чилингиров, Михаил Арнаудов, Добри Немиров, Т. Г. Влайков, Владимир Полянов, Йордан Стубел и др. Избира се и първото ръководство: проф. Иван Д. Шишманов – председател, Дора Габе – секретар и проф. Александър Балабанов.

Така е създадена на българска земя една творческа и хуманистична организация, която ще надмогне изпитанията на времето, поднесло нови военни конюнктури и всякакъв вид тоталитарен натиск. Но през своето 80-годишно съществуване нашият П.Е.Н. нито за миг не изоставя своя стремеж за високо творчество и нравствената си воля за мир и хуманизъм.

Председатели на Българския П.Е.Н. последователно стават още: проф. Александър Балабанов, Дора Габе, професор Богдан Филов, Анна Каменова, Леда Милева, Лиляна Стефанова, Богомил Нонев, Невена Стефанова, Георги Константинов (от 2000 година насам). Освен с председателството, името на проф. Богдан Филов е свързано и със забраната на Българския П.Е.Н. по време на войната - забрана, дошла главно поради факта, че ръководният център на Международния П.Е.Н. се намира във "вражеския" Лондон. Като министър-председател на държава, присъединила се към Оста, професорът подписва тази забрана, независимо, че името му все още е фигурирало и като председател на П.Е.Н. В дългогодишната си история Българският П.Е.Н. е трябвало неведнъж да преодолява подобни премеждия, причинявани от остри политически ветрове.

Нашият център е участвувал в почти всички конгреси на Световния П.Е.Н, а неговият бюлетин "Български П.Е.Н.", излизащ на български и английски, се разпространява в близо 100 държави. Бюлетинът излиза два пъти в годината и във всеки негов брой се представят около 20 български писатели с преведени творби и бележки за тях. Може да се каже, че нашият бюлетин е един отворен прозорец към литературната планета. Макар и скромен на вид, той е направил немалко за популяризиране на литературата ни.

В момента Българският П.Е.Н.-център е общност на най-известните български писатели от различни поколения - от Валери Петров, Леда Милева, Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Вътьо Раковски, Лиана Даскалова, Димитър Стефанов, Богдана Зидарова, Атанас Наковски, Виктор Барух, Лиляна Стефанова, Любомир Левчев, Николай Христозов, Димитър Гулев до по-младите Алек Попов, Здравка Евтимова, Кристин Димитрова, Бойко Ламбовски, Деян Енев, Георги Гроздев, Георги Господинов и др. Най-много на брой са поетите, най-малко са критиците (Людмила Григорова, Ганчо Савов, Здравко Чолаков, Владимир Трендафилов). Някои от нашите членове са живели известно време (или сега живеят) зад граница: Лада Галина, Никола Инджов, Кръстьо Станишев, Боян Биолчев, Мирела Иванова, Валентина Радинска, Кирил Кадийски, Виктор Пасков, Георги Борисов и др. Неслучайно някои от тях са познати и като много добри преводачи.

Българският П.Е.Н.-център непрекъснато разширява и обновява своя състав. Всяка година се приемат 4-5 нови членове на центъра.

Неотдавна към неговия списък бяха прибавени и имената на Димитър Кирков, Калин Донков, Велимир Костов, Красин Химирски, Борис Жогов и др. Днешният Български П.Е.Н. обединява повече от 40 активни членове. Членство в Българския П.Е.Н. могат да имат творците, които са получили писателска известност в родината и техни книги са превеждани в чужбина. Желателно е личното владеене на поне един западноевропейски език. Почти всички писатели в софийския П.Е.Н. са носители на престижни национални и международни награди. Някои от тях членуват в световни литературни академии. Между членовете на П.Е.Н. има и носители на най-високата държавна награда - ордена "Стара планина" (Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Антон Дончев, Любомир Левчев).