Нощем с белите коне

Анотация:

Той лежеше в мрака, сърцето му бе неспокойно. И изведнъж си припомни белите коне, сините бели коне, в нощ, каквато не е възможна – гъста като кръв, студена като стъкло. Изящните ноздри, отворени като очи, стремително опънатата шия. Той знаеше много добре защо иска да купи картината. Това беше всъщност неговият пръв спомен, първото нещо, което бяха зърнали смаяните му детски очи. Светът не беше се появил пред него постепенно и бавно, не бе изплувал от сенките, не бе се втвърдил от хаоса. И тъй да е било – той не го помнеше. Светът се бе отворил пред него, както се отваря театрална завеса. И тогава той бе видял синята нощ и белите коне, които отчетливо чаткаха с железните си копита. Висок кабриолет с корави седалища и дъсчени облегалки, който подскачаше по неравния път. Спускаха се по някаква глуха планинска клисура, конете тичаха в равен тръс, отначало той виждаше само гърбовете им и острите им уши. Спускаха се тъй цяла вечност, сякаш пътуваха за някакъв друг, тъмен и подземен свят. И макар да бе нощ, той виждаше всичко с поразителна яснота.

За автора:

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните български автори. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките произведения в културния фонд на България. 

Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е „Улица без паваж“, а през 1942 г. на бял свят се появява „Дни и вечери“.

Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите „Златан“ и „Втора рота“. „Втора рота“ се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти.

Павел Вежинов е един от основателите на в. „Стършел“, като в периода 1947 – 1951 г. работи като заместник главен редактор във вестника. През 1951 – 1954 г. заема същата позиция, но в списание „Септември“. 

В периода 1954 – 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. През 1972 г. е член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а от 1973 г. до 1983 г. е главен редактор на сп. „Съвременник“.

От 1976 г. е депутат в 7 (33) и 8 (34) Народно събрание.

Павел Вежинов издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: „Следите остават“ (1954 г.), „Произшествие на тихата улица“ (1960 г.), „Човекът в сянка“ (1965 г.), „Прилепите летят нощем“ (1969 г.), както и повестта „Знамена по стадионите“ (1950 г.) и пътеписите „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953 г.) и „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света.

Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман „Гибелта на Аякс“ и повестта „Над всичко“.

През 1963 г. излиза сборникът с разкази „Момчето с цигулката“, последвани от „Дъх на бадеми“ (1966 г.), „Звездите над нас“ (1966 г.) и „Малките приключения“ (1970). 

Романът „Нощем с белите коне“ е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.

След огромния успех на „Нощем с белите коне“ през 1977 г. Вежинов издава повестта „Бариерата“, която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат „Белият гущер“ (1977 г.)  и „Езерното момче“ (1978 г.). 

Романът „Везни“ (1981 г.) е последният завършен роман от автора.

Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на „Бариерата“, „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки километър“, „Нощем с белите коне“,  „Произшествие на сляпата улица“ , „Трета след слънцето“ и други.

Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден „Народна република България“ II степен (1964 г.), звание „Народен деятел на културата“ (1970 г.), звание „Герой на социалистическия труд“ (1974 г.), орден „Георги Димитров“ (1974 г.). Вежинов е и лауреат на „Димитровската награда“ през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите „Втора рота“, „В полето“ и „Бариерата“, а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал „На всеки километър“, но с колектив. Получава и наградата „Златна роза“ за игрално кино през 1974 г. за „Зарево над Драва“ (колектив),  и през и 1980 г. за филма „Бариерата“ и за телевизионния сериал за „Сами сред вълци“. Многократен носител на „Наградата на София“ и на Националната Вазова награда.

Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г.