Нежното изкуство на шведското разчистване

Сега, когато съм на възраст някъде между осемдесет и сто години, малко се уморявам и искам да намаля темпото. През годините съм събрала много неща и ми доставя голямо удоволствие да ги преглеждам.

Понякога сортирането на всичко е и тъжно, но наистина не искам да създавам твърде много проблеми и да губя ценното време на любимите си деца и техните семейства с моите вещи, след като си отида.

Ето защо с тази книга искам да ви разкажа за разчистването и за това, колко прекрасно и предизвикателно може да е то!

Чувствам се толкова доволна и щастлива, когато свърша по-голямата част от тази работа. Може би все пак ще успея да пътувам някъде или да си купя цветя и да поканя няколко приятели на хубава вечеря, за да отпразнуваме цялата свършена работа. А ако не умра, сигурно ще отида да пазарувам. Отново!

Маргарета Магнусон

Маргарета Магнусон е на възраст между 80 и 100 години, както тя самата казва. Родена е в Швеция, но е живяла по целия свят. Маргарета е завършила колежа по дизайн „Бекман“ и нейни творби са излагани в галерии от Хонконг до Сингапур. Тя има пет деца и живее в Стокхолм. Автор е на книгите „Нежното изкуство на шведското разчистване“ и „Шведското изкуство да остаряваш жизнерадостно“.

Шведското изкуство да остаряваш жизнерадостно

„Шведското изкуство да остаряваш жизнерадостно“ е сборник с есета, в които ще откриете съвети за това на какво да се наслаждавате и за какво да внимавате по пътя към остаряването.

Какво прави човек с времето си, когато живее толкова дълго? Преди няколко години написах книга за една традиция в Швеция - The Gentle Art of Swedish Death Cleaning („Нежното изкуство на шведското разчистване“) Тя излезе в тридесет и две страни и е предназначена за млади и стари. Идеята е, че не трябва да оставяме планина от боклуци след себе си, която близките ни да разчистват, когато вече ни няма. Изведнъж станах писател.

Може би ще ми останат още над десет години живот, ако тръгна по стъпките на прабаба си. Започнах да се оглеждам около себе си, за да видя какво е останало, какво съм запазила след цялото разчистване.

Открих, че съм запазила спомените си.

Тези есета са моите откровения. Докато мислех и пишех за тях, умът ми блуждаеше в често приятни и забавни спомени – а и някои не толкова приятни или забавни.

Надявам се обаче, че тази книга е и за по-младите хора, които могат да получат някои съвети за това на какво да се наслаждават и за какво да внимават. Съвети, от които самата аз се нуждаех, докато времето вървеше напред, докато стоях в средата на собствения си странен живот и се чувствах най-щастливата жена на земята, а понякога просто напълно безпомощна.

И накрая, ако намерите начин да превърнете самия си живот в изкуство, като подхождате творчески към всеки ден, може би ще ви бъде малко по-лесно.

Маргарета Магнусон