Приемане. Как да преодолеем превратностите на живота, загубите, разочарованията, стреса и кризите

Книгата "Приемане. Как да преодолеем превратностите на живота, загубите, разочарованията, стреса и кризите" е изключително прагматична. Тя представя техника, чрез която можем да се извисим над малкото аз и да осъществим пробив към свободата, за която копнеем. Това състояние на вътрешна свобода и чисто щастие „ни принадлежи по рождение“, казва авторът. На страниците на тази книга черпим насърчение и вдъхновение от реални примери от десетилетната му психиатрична практика. Един след друг четем за случаи, демонстриращи силата на капитулацията в почти всяка област: взаимоотношения, физическо здраве, работна среда, развлечения, духовен процес, семеен живот, сексуалност, емоционално изцеление и освобождение от пристрастявания.

Посланието е ясно. Тъй като всички сме част от цялото, когато лекуваме нещо в себе си, ние го лекуваме и за света. Ключовата истина е: променяйки себе си, ние променяме света. Когато станем по-любящи отвътре, изцелението настъпва отвън. Точно както покачването на морското равнище издига всички кораби в морето, така и излъчването на безусловна любов от човешкото сърце извисява всичко живо.

Когато систематично се отказваме от съпротивата срещу своите страхове и капитулираме, свързаната с тях енергия се освобождава, пренасочва се към любовта и засиява. Следователно безусловната любов има най-голямата сила. Това е силата на славните светци. Безусловната любов е и силата на майката и бащата, чието присъствие е много важно, за да се научат децата да обичат, докато растат. Зигмунд Фройд отбелязва, че най-голямото щастие, което може да ни сполети, докато израстваме, е да бъдем любимото дете на майка си.

А какво да кажем за хората, които като малки не са имали щастието да се къпят в безусловна любов? Съществува общоприето схващане, че ако не сме я преживели, сме някак белязани или осакатени за цял живот. Ала не е така. Човек, който е изпитал голяма любов в ранните си години, страда от по-малко страхове и е набрал преднина, но любовта е вродена у всеки. По природа ние разполагаме със същото вибрационно енергийно ниво на любовта. Тя е самата ни същност и характерът на протичащата през нас жизнена енергия, благодарение на която дишаме и мислим.

Може да се вгледаме в себе си и да видим, че сме позволили на страховете да се разпрострат дотолкова, че да ни попречат да изживяваме собствената си природа. Тогава ще съзрем наново любовта в себе си, ако използваме механизма на капитулация и по този начин разсеем облаците от негативизъм. Преоткривайки тази вътрешна любов, се натъкваме на истинския източник на щастие.