Зигмунд Фройд: сценично и преживелищно

Защо да четем Фройд, пита ни д-р Иерохам в пролога към тези текстове, събрали над 15 години писане, но всъщност много повече десетилетия работа? А ако смятаме, че трябва да го четем, то как да го четем? Четенето винаги е „встъпване в отношение“, то предполага търсене на среща. Нека сравним четенето на Фройд с търсене на среща с един „герой“, нека наречем Фройд наш герой, нека сравним всичко това с драма(тичен) процес – тоест в крайна сметка с терапията на психичните състояния, предлага ни д-р Иерохам. Този драма(тичен) процес според него можем да наричаме още „сценичен и преживелищен“.

А трябва ли да почитаме Фройд? Когато истински почитаме някого, ние всъщност „отиваме на среща“ с него. Ключовата дума, убеждава ни авторът, отново е среща. А за да бъде срещата истински жива, необходимо е да провокираме онзи, с когото отиваме на среща, да го „разтърсим“ и извадим от непроницаемостта на авторитета. За тази цел трябва да провокираме и собственото си въображение.

Тази книга търси срещата с Фройд през негови легендарни текстове, ключ към чието разбиране предлага: класическите 5 случая (Дора, Човекът плъх, Малкият Ханс, Председателят Шребер,Човекът Вълк), но и онзи случай, който в нашата собствена издателска традиция наричаме „Случай 0“ – Анна О.; Тотем и табу; Петте лекции и Очерка за психоанализата; текстове на Фройд за културата и най-забележителния сред тях – Неудовлетвореността в културата; някои от основните му текстове, посветени на траура, меланхолията, отричането, задръжката, симптома, страха, преходността; техническите текстове на Фройд. Докато ги наблюдава, книгата се опира на историческия контекст, в който Фройд е творил. Осветява по вълнуващ и близък до художествения наратив начин типа обстоятелства, които проблясват и на собствената ни психична сцена – като в психоаналитичен процес.

Авторът, д-р Давид Иерохам, е един от най-авторитетните български психотерапевти с огромна практика и принос към навлизането на психоанализата в българските културни пространства.

Книгата е четиво за „напреднали и начинаещи“ в различните полета на хуманитарните и социалните практики и теории, на творчеството. Всъщност тъкмо радетелите на освобождаващо премахване на границите между различните дисциплинарни области ще намерят в тази монография място на вдъхновение и подкрепа.