5-те случая - книга 4 - Председателят Шребер

Зигмунд Фройд ни е познат невролог и психолог, основател на психоанализата. Благодарение на него психоанализата се налага като нова дисциплина сред хуманитарните науки.

Пет истории, публикувани от Фройд в началото на ХХ в. - именно чрез тях, през грешки, провали и възхитителни прозрения, до голяма степен се ражда и самата същинска психоанализа, очертава се голяма част от полето й - хистерията на Дора, фобията на Ханс, параноята на Шребер, неврозите на Човека с плъховете и на Човека с вълците.

Без познаване на 5-те случая бихме останали далече от най-забележителното психологическо направление на ХХ век, което ни изгражда културно, независимо дали осъзнаваме или отричаме това.
Предлагаме ви за пръв път всички тези случаи, придружени от специално написани за това издание послеслови на един от най-авторитетните български психотерапевти, д-р Давид Иерохам.

Психоаналитични бележки върху един автобиографично описан случай на параноя. (Dementia paranoides)

През 1903 г. Даниел Паул Шребер, Председател на Дрезденския съд, написва Мемоари на един нервноболен - объркан, искрен разказ за неговото живеене и мислене, протичащо в психиатрични заведения сред илюзорни отношения с лекуващите го лекари, в дом, където тече странна връзка със съпругата му, във всекидневие, пронизано от все по-нарастваща втренченост в своето тяло, потръпващо във въображаемото удоволствие да стане жена, съпроводено с увереността, че е спасител на човечеството поради своята изумителна свързаност с Бог...

През 1911 г. Фройд публикува текст, в който превръща изповедите на Шребер в посредник за първата си анализа на психотичен индивид. Случаят Шребер има реномето и на първата цялостна анализа на хомосексуални влечения.

Днес текстът навършва един век на все по-активен живот, през който най-големите умове в световната хуманитаристика неизменно посягат към него като към един от знаменателните за психоаналитичната традиция, независимо дали го използват, за да я развиват или критикуват.