10 лъжи на македонизма

Всеки историк, завършил една книга, неволно си задава въпроса: какво ще кажат хората след сто години, четейки книгата му. Тщеславната мисъл на всеки автор е, че книгата му ще бъде актуална и след сто години. Моят случай е съвършено различен - аз се надявам книгата ми след сто години да бъде напълно неактуална. Иначе казано, аз се надявам, че македонизмът като явление ще изчезне, и то не след сто години, а много по-рано.

Защото тази книга ще се опита да разкаже на достъпен за всеки език истината за начина, по който е изграден фундаментът на македонизма, т.е. за онзи нямащ нищо общо с историческата наука набор от чисти лъжи, с които се постановява дълбоката древност на македонската нация, език и държава. Истината е съвсем друга - македонската нация, език и държава са продукт на великосръбската държавно-политическа мисъл от края на XIX и началото на XX век. Теорията за тях, формулирана от сръбските учени Новакович, Цвиич и др., бе плод на заключението, че българското население на Македония, останало под властта на Османската империя след създаването на българската държава в 1878 г, не може директно да бъде посърбено. Новакович откровено пише: "Като не можем да ги посърбим, нека поне на първо време да откъснем това население от българския народ, създавайки му илюзията, че то е една отделна нация. Ако това стане, тя ще бъде малка и слаба, и ако в бъдеще влезе в границите на Сърбия, лесно може да бъде посърбена." Кралска Югославия, в която между 1912-1915 г. и 1918-1941 г. попадна Вардарска Македония, не последва съветите на своите учени и обяви българите в Македония за сърби и ги третираше като сърби. За несъгласните, разбира се - куршум, затвор, нечовешки мъчения.

Сръбските комунисти и наемниците им в Македония излязоха по-умни. Една година преди да дойдат на власт (1943), на "конгрес" в манастира "Прохор Пчински" в Южна Сърбия постановиха учредяването на македонска нация, писмен език и държава. След установяването на комунистически режим в т.нар. Нова Югославия, в чиито граници след Втората световна война отново влезе територията на Вардарска Македония, тези категории бяха наложени със силата на тоталитарната власт, продължила 48 години. И тъй като на тази власт й изглеждаше контрапродуктивно да каже кога и как са създадени "македонската" нация и език, измислена бе и тяхната история. Естествено тя започваше не в 1943 г., а в дълбока древност, като за целта щедро се грабеше от гръцкото (за античността) и от българското (за Средите векове и Възраждането) минало. При наличието на тоталитарен режим, липса на свободни медии и наука, лъжите можеха да бъдат налагани безпрепятствено и трябва да признаем, че днес, половин век по-късно, те имат определен успех сред значителна част от населението на Македония.

Демокрацията е смърт за подобна представа на историята на македонските земи. Тъй като лъжите една по една ще бъдат разобличени от свободни медии, свободно написани научни студии, монографии, книги...

Е, по различни причини това няма да стане веднага. Твърде много хора във вече независимата от 1992 г. държава Македония дължат позициите си в обществото и благосъстоянието си на македонизма и те се съпротивляват с всички сили срещу истината за историята на македонската нация и език. Не искат да кажат простата истина, че това е сръбска държавна идея, че е наложена със сила през 1944 г., поддържана с репресии до 1992 г. и с много пари след тази дата.

В едно демократично общество националното самоопределение е въпрос на свещено лично право. И тъй като авторът на тази книга е убеден демократ, целта му е не да руши евентуална "македонска" национална идентичност при читатели от Вардарска, а и Егейска Македония, а само да им разкаже историята на земите им и на техния род.

Божидар Димитров