Пропуканата България

Тони Николов е философ, преподавател, преводач на книгите на такива автори като Жан-Пол Сартър, Жан-Франсоа Лиотар, Жорж Бернанос, Ален Безансон, Рене Жирар, Жулиен Грийн, Владимир Гика, К. Вирджил Георгиу, папа Йоан Павел II, папа Франциск. Кавалер е на Ордена за заслуги на Република Франция, присъден му от президента Никола Саркози през 2011 г. Ще си помислим едва ли не, че става дума за чистокръвен учен с академична нагласа.

Но сега го виждаме в ролята му на публицист. И тази роля, трябва да признаем, му се удава твърде добре. Книгата му „Пропуканата България“ се нарежда сред най-добрите четива, писани през последните години за случващото се у нас. Тази книга е може би най-точната кардиограма на инфаркта, който сполетя България през 2013 г.

„...на 16 юни се навършват точно 100 години от т.нар. престъпно безумие, белязало края на Балканската и началото на Междусъюзническата война. Тогава България (заслепена от военни победи и без никакво чувство за реализъм) обявява едновременно война на Сърбия и Гърция, за да бъде впоследствие атакувана в гръб от Румъния. Ето го истинския исторически крах на модерна България, от който страната ни никога не се съвзема, заживявайки от този миг като разбита, премазана и осакатена държава. Един български политик (Петър Пешев) даже пише в мемоарите си, публикувани през 1929 г., че българската история оттук заживява над бездната, като всяко следващо сътресение (Първата световна, бунтовете през септември 1923 г. или атентатът в църквата „Св. Неделя“) са само стъпки към поредното ни катастрофално пропадане.

Без усет за българския допир до бездната (България над нищо) няма как да проумеем сегашната парализа на родната ни политика, настъпила след последните избори. Историята е котвата, която не само удържа един народ в океана на световната политика, но и му позволява да се ориентира откъде е дошъл и накъде отива.“ („България над нищо“)

Тони Николов впряга цялата си огромна ерудиция, анализаторските си способности и чувствителното си око на истински „репортер в движение“, за да опише и изследва станалото и ставащото. Неговите текстове са разположени по цялата октава на интерпретативните журналистически жанрове – през репортажа, анкетата, рецензията, аналитичната статия, горещия политически коментар, памфлета, есето. Неговите текстове са истински образци на новия тип гражданска журналистика, който загърбва официозната проблематика и се опитва да дири важните теми според обикновените хора, но разположени в мрежата на различни координатни системи – от актуалната събитийност през историографията до геополитиката. Ето защо всеки от отделните текстове, освен специфичната си журналистическа жанрова окраска, представлява и исторически, нравствен или политически трактат, зареден с голяма познавателна стойност. А това придава изключителна плътност на разказа му.

Много добре премислената и внимателна конструкция на книгата „Пропуканата България“ я превръща в монументален хипертекст, призван да сподели, развълнува и обясни. Накрая, поради изключително богатия си език, книгата на Тони Николов би могла да се промисли и като особен вид публицистичен роман, изграден по всички закони на високото литературно творчество.

Тази книга може би няма да успее да промени България, макар че в хоризонта на очакванията към нея, предвид високата й стойност, спокойно би могла да съществува и такава опция. Но тя със сигурност ще промени нас, нейните читатели.

Деян Енев