С името Балкански войни се означават два военни конфликта в новата история на България и на Балканите изобщо: 

•  Балканската война, наричана още Първа балканска война, водена през октомври 1912 - май 1913.  

Конфликтът е между Османската империя от една страна и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора от друга. Войната завършва с победа на съюзниците. Османската империя губи всички всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Това слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. 

•  Междусъюзническата война, водена през юни - юли 1913.  

Войната избухва заради споровете, възникнали между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия се водят между България, от една страна и Сърбия, Гърция и Черна гора от друга. По-късно в конфликта се включва Румъния, стремяща се да разшири териториите си за сметка на България. Османската империя, претърпяла поражение в предходната война се възползва от ситуацията, също се намесва в конфликта, преследвайки собствените си цели.

 Балканските войни са повратна точка в развитието на Европейския югоизток. Те бележат разрушаването на един политически ред, който се установява с налагането на османската власт през XV век, и дават началото на нов период в развитието на Югоизточна Европа – времето на националните държави. Започват като конфликт, който за първи и единствен път обединява всички държави в региона в общ стремеж – прекрояването на политическите граници и постигане на етническа, национална и дори религиозна справедливост за местното население. Това е емоцията, която движи народите, но не и политиците.

 От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.