Силите на речта

Книгата на Димитър Вацов е едновременно енциклопедична, защото покрива забележителен регистър от възгледи, и концептуална, защото дава контурите на тяхното обединяване в перспективата на една „радикална прагматика“. Проектът за „радикална прагматика“ е рамков проект, развит на границата на авангардното схващане за език. Трудно е към момента да мислим варианти отвъд тези граници. Книгата е задължителна за всеки, който има дълбок интерес към съвременните тенденции във философията на езика.

Стефан Попов

Тук философията на обикновения език смело подава ръка на онтологията, а аналитичната и континенталната философия се срещат, за да бъде изградена впечатляваща нова концепция за действието на речта. „Радикалната прагматика“ позволява вдъхновяващи нови перспективи към въпросите за суверенността, знанието, метафорите, истината и много други. Обещанието, което тази книга изпълнява, не е просто обещание за нов живот на неопрагматизма, а обещание за нов път пред философията, нов шанс пред мисълта.

Дарин Тенев

„Силите на речта“ е възлова книга за философския проект на Димитър Вацов, чиито залози далеч надхвърлят българския контекст. От една страна, тя усилва и прогресивно систематизира радикално иманентистката позиция на Вацов в полето на философията на езика, а от друга страна – все по-ясно разкрива нейните енергетични онтологически основания, подемайки линията, очертана още от „Онтология на утвърждаването“ (2003). Така радикалната прагматика на Вацов предполага рядък критически синтез на две привидно непримирими перспективи на модерната философия: аналитичната традиция и посткритическата онтология. Ето защо „Силите на речта“ свидетелства и за съзидателната мощ на самата философия.

Димитър Вацов е български философ, културолог и университетски преподавател.

Роден е на 5 ноември 1971 г. в София. Завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ (1996), където защитава и докторската си дисертация на тема „Онтология на утвърждаването. Ницше като задача“ (2003).

Бил е щатен преподавател по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1999–2004), както и хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и СУ „Св. Кл. Охридски“ в различни периоди (след 1996).

След 2004 г. е щатен преподавател в Нов български университет. Редовен доцент в департамент „Философия и социология“ с труда „Свобода и признаване: интерактивните извори на идентичността“ (2007–2017) и професор от 2017 г. с труда „Това е истина!“.

Директор на бакалавърска програма „Философия“ в НБУ (2004–2006), както и директор на общообразователните курсове за знания към същия университет (2006–2011).

Ръководител на департамент „Философия и социология“ в НБУ от май 2012 до 2016 г.

Главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (от 1999) и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (от 2002).