Юнгиански подход към българския фолклор

Първата по рода си книга, която цялостно разглежда с методите на аналитичната психология редица основни жанрове от българския фолклор...

„Щастлива съм, че у нас има човек, който е успял да приложи подхода на Юнг и на съвременната аналитична психология към българския фолклор… И то към един много труден проблем – представата за другия, за лудостта. Анчев използва един нов ключ – теорията на Юнг за архетипите на колективното несъзнавано, с които отваря врата за нов тип анализ на сетивността на българина към всичко неподвластно на рационален контрол… Това е едно безспорно достижение на българската фолклористика. То показва нови евристични възможности… за анализ на традиционната българска култура както в нейните ритуални, така и в нейните „телесни” аспекти.” - ст. н. с. II ст. д-р Красимира Байчинска - БАН.


„Юнгиански подход към българския фолклор” е първата по рода си книга, която цялостно разглежда с методите на аналитичната психология редица основни жанрове от българския фолклор. Изследва се лудостта като тема и като проблем в пословиците, поговорките, гатанките, песните, приказките, анекдотите, вицовете, проектирани на фона на цялата българска традиционна култура. С помощта на юнгианската анализа се разкрива експлицитното и имплицитното присъствие на лудостта в конкретни творби от разглежданите жанрове. Книгата е развитие в дълбочина на обемната монография на автора и дисертация за научната степен доктор на науките „Неизразимото слово на лудостта в тялото на българската традиционна култура” (2006).



„Щастлива съм, че у нас има човек, който е успял да приложи подхода на Юнг и на съвременната аналитична психология към българския фолклор… И то към един много труден проблем – представата за другия, за лудостта. Анчев използва един нов ключ – теорията на Юнг за архетипите на колективното несъзнавано, с които отваря врата за нов тип анализ на сетивността на българина към всичко неподвластно на рационален контрол… Това е едно безспорно достижение на българската фолклористика. То показва нови евристични възможности… за анализ на традиционната българска култура както в нейните ритуални, така и в нейните „телесни” аспекти.” - Красимира Байчинска, из рецензията за докторската дисертация на А. Анчев „Неизразимото слово на лудостта в тялото на българската традиционна култура”.



Д-р Анатол Анчев е ст. н. с. ІІ ст. в Етнографския институт с музей при Българската академия на науките. Има издадени множество книги, студии и статии в областта на фолклористиката и етнологията. Проучвал е българския песенен фолклор, вярванията, обредите, историята на българската фолклористика, съвременните прояви на фолклора и т. н. Основният му изследователски интерес е насочен към проучване на проблема фолклор и сънища, във връзка с който са книгите му „Фолклор и сънища (по материали от Сакар планина)” (1995), „Фолклор и сънища. Книга втора (по материали от Банско)” (1998) и много други публикации.