Как работи литературната история? Нови съчинения в три тома - Том 2: Литературно-исторически персоналистични сюжети

Тритомникът „Как работи литературната история?“ събира писани през последните десет години студии, статии, етюди, очерци, есета, посветени на проблеми, стилови насоки, тематични доминанти, персоналистични проявления от (предимно) българската литература и литературна култура.

Вторият том – „Литературно-исторически персоналистични сюжети“, е композиран в две книги, като в първата за предговор стои голямата студия от 22 глави „Литературният персонализъм“. Тя представлява цялостен енциклопедичен обзор на персоналистическата проблематика – от явяването на самия термин и формирането на съответните национални персоналистически философски школи, с разкази за „предшествениците“ в периодите на ранната модерност, до същинския литературен персонализъм и цяла поредица от сродни социокултурни явления.

В основната част на тома са най-важните български литературни личности – от Ботев и Вазов, през писателите на кръга „Мисъл“, както и Дебелянов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов, до цяла голяма поредица от търсещи своите персоналистически осъществявания съвременни поети и белетристи. Студии и етюди са посветени на писателите дисиденти Георги Марков и Атанас Славов, на алтернативните трима големи поети от късната социалистическа епоха – Николай Кънчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, на разгръщащите стратегиите на „стоическата нормалност“ поети Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Борис Христов, Иван Методиев. Специален акцент е сложен върху генеалогията на „принцовете на поезията“ – „тъмният“ Иван Пейчев и „светлият“ Христо Фотев.

Разказани са сюжетите на любовта/любовното – при Елисавета Багряна и Яна Язова–Александър Балабанов до Мирела Иванова и Едвин Сугарев. Тук са и етюдите за романистите Владимир Зарев, Емилия Дворянова, Теодора Димова. Фокусирано е вниманието върху новата политическа поезия на Пламен Дойнов. Като финален цикъл имаме три апологии – на Историята, направена от един литературен историк, на Поезията и едно апологетическо „четене“ на Америка, също в персоналистичен дух.