Теория и методика на обучението по български език и литература в предучилищна възраст

Усвояването на езика и развиването на речта в предучилищна възраст са тясно свързани с комуникационното поведение на децата не само като система от символи, отразяваща се върху познавателните процеси, но и като средство за обмяна на информация. Комуникацията и социализацията са ключови моменти в обоснования еволюционен подход към образованието на децата от предучилищна възраст. Като се анализира животът на детето в семейството и в по-големите социални групи, към които то трябва да се причисли и да изпълнява съответни социални роли, става ясно, че процесът на усвояване на правилата и нормите обхваща и различните системи на културата, от които на първо място е езикът. Създаването на условия за формирането у децата на способности да се включват в символичното представяне и пресъздаване на различните аспекти на съществуването на културата не може да се реализира без помощта на езика.

Това е и същността на предложената на читателите книга. Ние трябва да се опитаме не само да я разкрием пред децата, но и да ги улесним да вземат участие в системата от взаимоотношения, която се характеризира със социално предаване на информацията. Точно тази социално предадена информация по едно и също време играе централна роля при определянето на действителността за детето по посока на това, как използва и как отговаря на такава информация. Детето, което не притежава при раждането си нито информация, нито култура, започва постепенно да се социализира в най-голяма степен чрез научаването да използва и да отговаря на социално опосредстваните знаци и символи, на езика. То извлича информация според специфичния си жизнен опит, потребности и способности от възприеманата от него културна система. Ето защо с настоящата методика се стремим да запълним една празнина в последните години по отношение процесите, свързани с овладяването на езика и с развитието на речта от най-ранна възраст.