Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

"Ортанс грабна бутилката шампанско и я обърна в кофичката за лед. И понеже бутилката беше пълна, разнесоха се странни звуци: стържене на стъкло в метал, скърцане на строшени кубчета лед, бълбукане и накрая рояк мехурчета, които се пукаха на повърхността, превръщайки се в прозрачна пяна.

Сервитьорът, издокаран в бяло сако и черна папийонка, недоумяващо вдигна едната си вежда.
– Това шампанско е отвратително! – промърмори на френски Ортанс и чукна с палец и показалец по дъното на бутилката.
– Като нямаш възможност да предложиш нещо марково, не значи, че трябва да поднасяш такава повръщня...
Грабна втора бутилка и продължи в същия дух.
Физиономията на сервитьора стана аленочервена. Шашнат, той не откъсваше поглед от бавно спадащото ниво на течността, очевидно питайки се дали да не бие тревога. Огледа се панически, търсейки свидетел на вандалската постъпка на девойката, която ругаеше, обръщайки бутилките с дъното нагоре. Беше се изпотил и разкрасеното му с гнойни пъпки чело лъщеше. Още един английски селяндур, който точи лиги при вида на газираната гроздова течност, реши Ортанс, прибирайки зад ухото си един непокорен кичур. Не я изпускаше от очи, готов да я хване за ръцете и да я обезвреди, ако реши да продължи вредителската си дейност.
– Какво си ме зяпнал, да ти дам ли снимка?
Тази вечер й напираше отвътре да говори на френски. Тази вечер изгаряше от желание да шокира, да смаже някой невинен, а това момче се оказа идеалната жертва. Има такива хора, иска ти се да ги ощипеш до кръв, да ги унижиш, да ги изтормозиш. Момче
без късмет, какво да се прави.
– Човек не може да е чак толкова грозен! Очите ме заболяха от пъпките, нацвъкани по челото ви. Примигват като светофар!
Сервитьорът преглътна, прокашля се и изквича:
– Я ми кажи, винаги ли си толкова гадна, или се стараеш специално заради мен?
– Французин ли сте?
– От Монтелимар.
– Нугата е вредна за зъбите... и за тена впрочем. Най-добре е да престанете да се тъпчете, иначе гнойните ви пъпки ще се спукат...
– Тъпачка нещастна! С какво си се нагълтала, че си толкова злобна?"

В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин – която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип – чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс – все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари – който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант...

Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.

Катрин Панкол (родена 1954 г.) е завършила френска филология, преподавала е френски и латински, работила е като журналистка и е живяла е в Ню Йорк, където следва курсове по художествено писане в Колумбийския университет. Още първите два романа й спечелват известност и тя и се отдава само на писане. Издала е общо 15 романа, но най-известна е трилогията, която се открива с „Жълтите очи на крокодилите“, пожънала нечуван успех и изстреляла Панкол сред най-четените автори на нашето време. Следващите два романа с колоритни заглавия „Бавният валс на костенурките“ и „Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник“ затвърждават репутацията й. Панкол е преведена на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милиона екземпляра.

В Ozon.bg имате възможност да поръчате цялата трилогия на Катрин Панкол на промоционална цена ТУК!

Препочъваме също и най-новата книга на авторката _{"Наричайте ме Скарлет".}