Средновековие. Ваканция

Чешкият писател Ян Балабан си отива от света твърде млад и затова всяка среща с неговото творчество е повече от ценна.
Признат е за най-добрият разказвач в родината си.
Книгите му станаха достояние и на българския читател благодарение на изд. „Изида“ и преводача Красимир Проданов.
Сега на фокус са сравнително ранни негови творби – дебютният сборник разкази „Средновековие”, както и предшестващият най-големите му успехи „Ваканция”, издадени на български в един том.

По правило кратки и четивни, разказите предлагат най-доброто от арсенала на писателя.
Балабан обича да изгражда лабиринти от словесност, от вяра, с щипка любов, която има вкус на горчив шоколад.
Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в подхода на писателя е, че вместо да променя съдбите им, той осветява онази вътрешна същност, заради която всъщност възлюбваме ближния.

Настоящето томче обединява двата сборника – „Средновековие” и „Ваканция”, като може да се характеризира и по още един начин…
Това е „умно” четиво, предназначено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот и съществуване.
Ян Балабан го дава по един категоричен начин, но заедно с това напомня, че всички ние имаме право да сме слаби, да сме болни, да сме неверници…

Имаме право да сме себе си.
Защото точно това е точката, от която започва и личния ни път на Земята.

А личния път на самия писател прекъсва сърдечна недостатъчност – отива си от света ни в съня си през 2010-а, когато е на 49.
И също като неговите герои въпросите му остават недоизречени, а отговорите – неполучени.

По отношение на творчеството му спокойно можем да говорим и за същински феномен.
Най-голяма слава му носят сборникът разкази „Може би си отиваме” и романът „Попитай татко” – и двете оценени с престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера”.
Освен тях на български излезе и друг прекрасен сборник разкази – „Тук сме”.
С настоящия том пред българския читател се разкрива още по-пълно образа на един удивителен разказвач на човешки истории, способен винаги да превърне мрака в светлина.

Споделено от писателя в чешките медии:

„Книгите ми наистина се развиват по-скоро по вертикала, отколкото по хоризонтала. В тях не се скицира тема, единственото развитие, към което се стремя, е да се отдалеча максимално от себе си, от собствения си живот. Възприемам писането като процес, а не като написване на нещо конкретно. Това е моят начин да организирам света.”

„Разказите от „Ваканция” отбелязаха за мен преломен момент. Точно в този сборник открих формата, в която да пиша – пестелива и кратка. Издадохме книгата в малък тираж и веднага свърши! Затова я издадохме отново, вече с диск, на който има мое литературно четене. Защото мисля, че не само поезията, прозата също трябва да притежава свой собствен глас.”

„Творбите ми се раждат от интереса към съдбата на всеки от нас, а също и от потребността да задам въпроси за смисъла на тази съдба. Сигурно просто имам смелостта да давам живот на такива неща, да ги изразявам на хартия. За мен писането е начин да разбера света, просто това е импулсът, който ме води напред. Често схващам смисъла на това, което се е случило, едва след като го напиша.”

„Ена” беше първият разказ, който написах – от първия ми сборник „Средновековие”. Прибрах се в празното жилище, свалих покривката от масата, направих си чай, запалих цигара и реших да напиша разказа, който си бях намислил предварително. Но после написах първото изречение: „Разкажи ми за светлината…” И се изля нещо съвсем различно от първоначалния замисъл. Три часа писах нещо, за което нямах представа какво е, че го нося в себе си. А после, останал без сили, го прочетох и разбрах, че е имало смисъл…”

„Светлината за мен е надеждата, че нищо няма да свърши в мрак.”

Разкази като горчив шоколад