Морето си отива

Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, криволичещ творчески път на двете главни героини. Ритъмът на събитията, кратките глави и смяната на перспективи и разказвачи създават колаж от човешки съдби и емоции, като пътища, пресичащи се през пространството и времето - някои стръмни, други привидно леки и спокойни, но не непременно по-добри. Между 1922-ра година и днешния ден, щастието прелита от едно рамо на друго и всеки от героите намира свой собствен начин да го улови.

"Ако морето в тази книга е метафора на щастието и свободата, то всеки от нас трябва да се стреми да го опази в себе си, въпреки времето и обстоятелствата и да не позволява да си отива, за да е пълноценен и силен човек. За да е жив. За нашето вътрешно море, за бурите и тайните в него, за любовта и избора, за пречистването и плаването през живота разказва тази новела. И ако всички ние сме песъчинки в дланите на времето, то само вълните на морето могат да ни отведат до нашия бряг, до пристана, където ни очаква любовта, в която най-сетне да сме себе си."

Ива Спиридонова