Този великолепен живот

Какво ли се крие зад блясъка на великолепния живот? Какви ли непризнати падения са маскирани под усмивките на лъчезарните лица? Накъде повлича човек сблъсъкът му с истината кой всъщност е той? На тези въпроси търсят отговор героите в „Този великолепен живот“.

Оперна примадона, завладяла световните сцени с невероятния си глас, истинска Дива... Учител по музика, страстен колекционер на снимки, изрезки от вестници, записи... Млада жена, която тръгва по следите на своята майка... И една потулвана десетки години тайна, изплувала от куп захвърлени на битпазара стари снимки... Мъгляв, мрачен отрязък не само от живота на Дива, а и от близката история на Турция.

За този си роман авторката споделя, че е най-доброто ѝ творение с оглед на писателската техника, а в друго интервю признава: „...писах го с такъв трепет, както първата си книга“. Без да е биографична, книгата е основана върху реалното запознанство на писателката с Колекционера, който я боготвори. А чрез образите на майката и дъщерята тя ни повежда в дебрите на човешката душа, из които се лутаме със затаен дъх, докато се изправим накрая сами пред въпроса: „Ами аз? Познавам ли се – кой съм, откъде съм дошъл на този свят, какъв съм?“

Ойя Байдар  (р. 1940, Истанбул) издава първия си роман „Деца, забравени от бога“ като 17-годишна ученичка от Френския девически колеж, заради което е изключена. По-късно завършва социология в Истанбулския университет, преподава като асистент. Упоритото отхвърляне на докторската ѝ дисертация става повод за провеждането на първата по рода си студентска протестна окупация на ВУЗ. Като синдикалистка, социалистка и член на ТРП тя бива арестувана неведнъж, а след два военни преврата – принудена да напусне страната. 12 години живее в Германия, преживява падането на Берлинската стена. Рухването на социалистическата система я подтиква през 1991 г. да създаде повестта „Сбогом, Альоша“.

През 1992 г. се завръща в Турция и се отдава на писателска и изследователска дейност. Художественото ѝ творчество досега обхваща осем романа и една повест, пет от които отличени с престижни в Турция литературни награди. Днес от книгите ѝ са преведени на 15 езика. През 2014 г. Ойя Байдар беше почетен гост на литературния фестивал „Пловдив чете“ с четирите си преведени у нас романа „Портата на греха“, „Изгубеното дар слово“, „Котешки писма“ и „Остана топлата им пепел“.