Последният остров

Жителите на малък уединен остров живеят в блажено разбирателство и хармония с природата. Но всичко драматично се променя, когато на острова се заселва „бащата на нацията“. Той вече не заема висшия държавен пост, но е запазил навика си – а и умението си - да властва.

Реакция на конкретни политически събития, тази притча, в която героите нямат имена, пресъздава универсалния модел на всяка диктатура. Сред тътена на изстрелите, пукота на опожарената гора и красъка на чайките отеква предупреждението, че тиранията може да унищожи и най-задружното човешко общество. И че тоталитарната власт се нуждае не само от диктатор, но и от наивници, които безропотно да го последват. 

„Последният остров“ донася на Ливанели най-престижната турска награда за роман на името на Орхан Кемал.

***

Зюлфю Ливанели е една от емблематичните личности на съвременна Турция. Трудно е да се определи кое допринася повече за огромната му популярност – многоликата творческа дарба или силната гражданска позиция. Роден на 20 юни 1946 г. в град Ългън, вилает Кония. И от рано проличава, че не е от съзерцателния тип интелектуалци. На 25 години е принуден да емигрира по политически причини. Живее в Швеция, Франция и Гърция. Завръща се в родината си през 1984 г. Многостранният му талант се провявява и той бързо става известен с изявите си като писател, публицист, композитор и филмов режисьор. Дебютира през 1978 г. със сборник разкази. Първият му роман получава Балканската литературна награда. Международна известност му носи романът Щастие (2002). С излизането си през 2011 г. романът му Серенада трайно оглавява бестселъровите класации, а Историята на моя брат е най-успешното заглавие от художествената литература на Турция за 2013 г.

Освен с книгите си печели признание и награди и с работата си като композитор и режисьор. От 1996 г. е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО