Кукла от марципан

Mухарем Баздул (р. 1977, Травник) е сред писателите, притежаващи рядко срещаната дарба да звучат добре на всички европейски езици, защото се занимават с лесно разпознаваеми теми и идеи. Макар че е представител на младото поколение босненски автори, той вече има зад гърба си петнайсет книги, спечелил си е име на начетен и талантлив автор, известен като „един от най-интригуващите интелектуалци на територията на бивша Югославия“. Негови книги са преведени на английски, немски и полски, а отделни разкази и есета на над десет езика. Кратката му проза е представена в престижните американски антологии The Wall in My Head (публикувана през 2009 г. по повод двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена) и Best European Fiction (2012). Сред наградите, с които е удостояван, са „Станислав Сташа Маринкович“ и „Богдан Тирнанич“. Превел е книги на автори като Пол Остър, Марк Томпсън, Алън Гинсбърг и Джек Керуак, както и текстове от Джони Кеш. Живее в Белград.

Романът „Кукла от марципан“ (2016) е най-подходящият начин Мухарем Баздул да бъде представен на българската публика, защото е характерен за неговия писателски почерк и същевременно надхвърля рамките на събитията в бивша Югославия, предлагайки история от европейското минало от началото на ХХ век.

Авторът е избрал за тема живота на чешката актриса Лида Баарова, до която достига чрез Сюзан Зонтаг, в търсене на “тон или цвят“ за бъдещата си книга. Той пише за популярността на Баарова, за нейните влюбвания в различни мъже между Прага и Берлин, с акцент върху драматично прекратената й любовна връзка с Йозеф Гьобелс, министъра на народното просвещение и пропагандата в нацистка Германия.

Липсата на описания на еврейските погроми и войната като цяло подсилва усещането за суровите човешки съдби зад кулисите на световната история. Умелото хронологично и фактологично пътуване на Баздул през Европа е само фон за личната драма на актрисата, разказана на пръв поглед безстрастно, но всъщност живо и интригуващо, като в хода на повествованието научаваме много за жилавото упорство, с което талантът превъзмогва житейските трудности, за странностите в човешката природа и немалко за самите себе си.