Войник. Или упование за обезсърчените

"Трябва да изживеем именно този живот, мили Джими. И то не как да е - а като добри хора! Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!
Само така можем да станем щастливи! С ужасна смелост. Като не очакваме нищо. Най-малкото пък - щастие! Само така можем да станем щастливи. Или пък, ако не станем, поне няма да съжаляваме. Войникът не съжалява! Той гледа навън, през прозореца на колата. И съзнанието му е хладно, спокойно и бяло - като замръзналото поле навън.
Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!"

"Не можеш да вървиш по Пътя, докато самият ти не станеш Пътят" - Буда

Войник е роман за израстването на мъжа. Двама приятели пътуват заедно из зимна България и си спомнят военната служба, която са изкарали заедно точно на ръба на новото време - 1988-1990-а. Двамата са на средна възраст - възрастта на обезсърчаването и колебанията. Пред тях има неясно бъдеще.

Представители са на това поколение, което загуби всички стабилни ценности и устойчиви ориентири в живота си. И отчаянието винаги дебне зад гърба им - съвсем близо. Преживявайки премеждия, разговаряйки и спомняйки си, те стигат до основанията на своя живот. До идеята за смелостта и мъжеството - въпреки всичко. Смелостта, която не чака награда от живота, която е готова да се надсмее и над самия живот, за да го накара накрая сам той да тържествува. Над страха, отчаянието и безсмислието. Двамата приятели са истински Герои на нашето време, израстващи от собствената си пепел. В която естествено пробляскват и въглените на миналото. Търсенето им - на смелостта и на надмогването над отчаянието - минава през екзистенциализма, християнството и личния спомен, за да стигне до прости, изкристализирали житейски истини. Не случайно романът носи подзаглавие - Упование за обезсърчените. Той е едно препускане през времето и през съдбите - с търсене на нови устои за разклатения от бурите на съвремието Живот.
Но освен това - романът е и документ на последните 30 години - изпълнен с горчив хумор, лютива ирония и сладка тъга. Както и музиката на Дорс и Джими Хендрикс.