Сивият път Ч. II. Тронът на Коперник + Елесар (футляр)

Луксозното издание е придружено от специално приложение: книгата Елесар.

Тронът на Коперник е втора част от трилогията Сивият път, вдъхновена от великия Дж. Р. Р. Толкин.

----

"Старото джудже се прокашля и поглади брадата си.

– Не обичаме ние, джуджетата, сълзи да проливаме на раздяла. То е като вадене на зъб. По-добре - раз! - и всичко да свърши. Толкоз по-щастлива ще е новата среща, ако ли писано е да я има. Върви, Нусафер Елхаджиб, върви натам, където съдбата ти ще се сбъдне. И знай, че оцелееш ли, тук място за теб винаги ще има, ала незнайно е дали ще намериш отново пътя към нас. Върви сега. Долу на брега вече лодка те чака и в нея багажът ти натоварен е.

В кристалните стени на купола имаше малка бронзова вратичка. Щаркхамер изведе момчето през нея, стисна мълчаливо ръката му и лекичко го побутна надолу по склона.

Утъпкана пътека слизаше между дърветата към брега. Елхаджиб тръгна по нея и калъфът с масконовата стрела в ръката му сякаш носеше цялата тежест на раздялата. Човек не може да знае бъдещето, но той със странна увереност чувстваше, че вече никога няма да види нито приятелите си от учебния клас, нито кристалния купол, нито грандмайсторa Щаркхамер. Устремен към пагубната си участ, бе отминал разклонението на съдбата, което можеше да го отведе към щастие или поне към покой."

Из "Тронът на Коперник"

"Галдо видя как абаносовите стрели на небесния воин повалят дракон подир дракон. Видя как огнен драконов дъх обгори доспехите на Еарендил и нагръдникът му с разкъсани ремъци полетя зад борда на кораба. Видя как долу вражеските армии дирят спасение в отчаяно бягство. Видя как нощта отминава и по изгрев слънце последният, най-могъщият черен дракон се хвърля в свирепа атака срещу летящия кораб. Люто блесна в утринните лъчи острието на меча и обезглавеното драконово туловище рухна със страховита сила право върху кулата на врага. Срутиха се мощните стени, потрепера цялата планина и нападателите нахлуха в подземните крепости. Галдо чу как под техните удари падат дебели железни врати, как се разбиват каменни зидове и как с диви писъци загиват сетните бранители на нечестивата твърдина. Сетне настана тишина и той разбра, че сега ще изведат от най-дълбокото подземие върховния пленник."

Из "Елесар"