Стъклени съдби

"Стъклени съдби" е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки. В три различни семейства. В три различни държави. Жените са забременели вследствие на методи за асистирана репродукция.

Престъпление събира разделените някога в лаборатория сестри и техния брат. Следовател Вълчанов е натоварен със задачата да разплете случая. По време на разследването той се влюбва в красивата англичанка Триша, която вече шеста година се лекува при психиатри заради натрапчиви необясними сънища и халюцинации. Дори не допуска, че те са реални преживявания. Американска защитна организация иска да се добере до историята на едно неродено, чийто живот е на косъм от смъртта. Тя е нужна на мощна Корпорация, която скоро ще осъществи грандиозните си планове да е първа в приложението на най-новите репродуктивни технологии.

Людмила Филипова е автор на романите "Анатомия на илюзиите", "Червено злато", "Стъклени съдби", "Мастиленият лабиринт" и "Антихтонът на Данте", четири от които вече са се превърнали в бестселъри и преведени на няколко езика. По три от романите се разработват и филмови сценарии.
Авторката е номинирана в международни литературни конкурси като уважавания американски Hidden River и за втори кръг на европейския Prix du Livre Europeen 2008. Книгите й предстои да излязат на турски, руски, сръбски и немски.

"С третия си роман "Стъклени съдби" Людмила Филипова окончателно се утвърждава като способен и опитен творец, готов да навлезе в непозната и неразработена територия." - Борислав Гърдев

"Не вярвах в съвременната българска литература, докато не прочетох Стъклени съдби на Людмила Филипова." - Ваня Шекерова, сп. Ева.

"Романът далеч не е научна фантастика, а резултат от дълго авторско разследване. Всичко което Филипова пише е реалност и тъкмо тази пунктуалност на фактите дава сила на словото й. Авторката сякаш е надарена с привилегията да вижда в бъдещето, а Стъклени съдби е поредната й книга, която ни оставя с много въпроси.” - Гергана Маринова