Смисълът в живота

„Съкрушен от загубата на своята любима, Николай е изправен пред въпросът за смисъла. Той предприема необичайно пътешествие в южните Родопи, надявайки се по този начин да намери себе си. Животът обаче му поднася неочакван обрат. Неговата съдба е да пробуди и спаси цял един народ!

Книга лекарство! Бърка ти в душата и я преобръща, оставяйки малко драскотини и много любов. Такава чиста и неподправена любов може да се даде на човек единствено свише. Затова докосне ли те веднъж – отнасяш я със себе си завинаги!“

Ани Костова, БНР “Хоризонт”

„Първата мисъл, която се утвърди в мен, след като прочетох книгата, бе, че по нея задължително трябва да се направи филм! И това ще се случи! Но не само, защото е жива и смислена и е изградена върху реални събития. А заради едно обикновено, човешко, но най-истинско нещо, което се нарича вяра и родова памет и което заслужава да живее! Ще призная, че известно време се чудех каква всъщност е тази книга – красив трагичен роман или задълбочено богословско съчинение. Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че е и двете. Колебаех се също кой би бил по-правилният предлог в заглавието – „в“ или „на“? Защото от тази малка смяна е възможно да се промени концепцията на цялото. Според мен, ако Ралчевски бе избрал да използва „на“, щеше да избяга от главната цел. „Смисълът на живота“ звучи философски, но и експонирано, защото сме се наслушали на подобни капитални фрази. А където има „в“, ни се подсказва, че трябва да се влезе в нещото, да го осмислиш, анализираш и чак тогава да започнеш да го живееш. Сигурен съм, че този стойностен роман ще запали в повечето от вас трепет към Бога и ще ви утеши по начин, който е надрационален! Защото вярата и любовта на главните персонажи, Николай и отец Павел, към Христос и България въздействат трайно и дълбоко. Затова уверено ще кажа, че ти, скъпи читателю, ще намериш тук скритото ключе към безценната ти душа, в която е възможно да откриеш освен изпепеляваща любов, за която не си подозирал, така и отговора на най-значимия въпрос – смисъла в живота!“

Атанас Филков