Под небето на Тоскана

Анотация:

Когато Франсис решава да си купи къща в Италия, всички смятат, че е полудяла. Тя има хубав дом и уреден живот на университетски преподавател в Америка. Но Франсис е запленена от италианската природа и древна история и когато съзира 200-годишната вила, сгушена в сърцето на Тоскана, решава, че това е домът на мечтите й. Реставрацията на къщата, работата в градината, приготвянето на вкусна храна – всичко това запълва дните й с радост и удовлетворение.

Увлекателно и емоционално авторката ни повежда на пътешествие из най-красивите кътчета на Тоскана. Представя ни любопитни факти за историята, архитектурата и изкуството на тази област. Запознава ни с особеностите на местния колорит, като се започне от вкусната храна (приготвена от пресни продукти), ароматното кафе (пие се на една глътка), начина на общуване на италианците (с много ръкомахане), ужасното им шофиране (от което ти настръхва косата) и сърдечното им, дружелюбно държане.

Книгата ни потапя в идиличната атмосфера на италианската провинция и ни изпълва с носталгия по простия живот, по дребните радости и пълноценното общуване със земята и природата.

За авторката:

Франсис Мейс е американска писателка, поетеса и преподавателка по творческо писане, родена през 1940 г. Най-известна е с книгата си „Под небето на Тоскана“ –  автобиографичен разказ за живота й в Италия. Там тя купува, реновира и живее известно време в изоставена вила в приказния италиански регион. Книгата е адаптирана за големия екран през 2003 г. с участието на Даян Лейн. „Под небето на Тоскана“ е вече и на българския книжен пазар. Франсис Мейс има книги преведени на повече от 40 езика.

Интервю с авторката:

Казвате, че последният ред от „Под небето на Тоскана“ е първият от „Bella Tuscany“. Какво имате предвид?

- Когато завърших „Под небето на Тоскана“ бях още в началото на живота си в Италия. Исках да продължа да пиша за това място с такъв невероятен пейзаж, който ме омагьоса. Усетих, че Италия е безкрайна.

Винаги сте твърдяла, че се чувствате у дома най-вече в Италия. Защо е така?

- Мислех, че е странно, че се чувствам така. Но това се промени, след като срещнах много хора, прочели „Под небето на Тоскана“. Сложно е, но в същото време е толкова лесно. Топлотата на хората, красивите градове, добрата храна, в същото време връзката с изкуството, красотата във всеки аспект на ежедневието. Знаем, че италианците умеят да се забавляват. Те ни карат да се чувстваме свободни и да искаме да играем, подобно на децата.

Какво трябва да научат американците от италианците за живота?

- Много може да се извлече. Няколко неща набързо – работата не трябва да управлява живота ни. Толкова много от нас са обсебени от работата си. Много се впечатлих как моите приятели в Италия отделят време за семейство и приятели, как преследват интересите си с удоволствие, как вземат участие в обществения живот, когато излязат на площада. Възхитена съм от ключовата роля на масата, оценяването на това, което се сервира на нея и почитането на ценностите. Хора от най-различни възрасти общуват заедно. Докато ние постоянно разделяме хората на възрастови стереотипи. Абсурдно е.

Защо Италия предизвиква у вас толкова сравнения с американския юг. Къде сте израснали?

- Фицджералд, Джорджия. Това е малко градче. Всеки познава всеки. Хората казват, че съседите знаят какво правиш още преди да го направиш. На мен ми харесва това. Всеки има идентичност, всеки е специален. Обществеността в Тоскана предизвиква същите емоции.

Първо сте писали поезия, след  това статии за храна и вино, автобиография и роман. Какво ви кара да експериментирате с толкова много стилове?

- Като писател трябва да се развивам. Ако не се развиваш, ще бъдеш обречен да се повтаряш завинаги. Винаги съм знаела, че ще пиша проза в един момент, просто не беше дошло времето. Като поетеса никога не съм мислела, че ще стана автор на бестселър. Сега съм влюбена в прозата. Харесва ми, че формата дава повече свобода и пространство.