Червеният април

Романът е удостоен с наградата “Алфагуара” през 2006 г.

Винаги съм искал да напиша трилър за серийни убийства и чудовищни престъпления. Така открих необходимите елементи в историята на моята страна – район в условия на война, град, населен с призраци и древни предания.
Сантяго Ронкалиоло

Главният герой на романа “Червеният април” Феликс Чакалтана Салдивар чува легендата за героя Тупак Амару от майка си: в Андите е разпространен митът за Инкарри, Кралят Инка. По всяка вероятност корените му датират от времето на колониализма, в периода след индианското въстание на Тупак Амару. След потушаването на бунта испанската армия подложила Тупак Амару на жестоки мъчения, смазали го от бой: удряли го докато го оставили полумъртъв. После завързали крайниците му за четири коня и го разкъсали на парчета.
Селяните вярват, че частите от тялото на Тупак Амару са погребани на различни места в Империята на инките, за да не може то повече никога да се събере в едно цяло. Според тях обаче частите с времето нарастват и се удължават, за да се съединят. И когато намерят главата, вождът инка ще възкръсне, и цикълът ще се затвори. Империята също ще възкръсне и ще разгроми кръвопийците. Земята и Слънцето ще погълнат бога, привнесен отвън, наложен насила от испанците.

В политическия трилър “Червеният април” Ронкалиоло преплита предания от историята на инките и съвременната жестока действителност при режима на перуанския президент Алберто Фухимори – единствения президент, осъден на 6 години лишаване от свобода за нарушаване на човешките права, злоупотреба с власт и корупция, със забрана да упражнява политическа дейност до 2011 г.


Областният заместник-прокурор Феликс Чакалтана Салдивар не блести с нищо, никога не е правил нищо лошо, но и нищо добро. Живее самотно, с живия спомен за майка си и с празнотата от неуспешния, разпаднал се брак. Стриктно спазва буквата на закона. За него моралните и човешките правила на поведение се свеждат единствено до Гражданския и Наказателния кодекс.
Неочаквано в градчето става жестоко убийство, следва второ, трето... И още, и още. Разследвайки престъпленията, Феликс Чакалтана Салдивар се запознава с факти от кървавото минало на Перу, които обуславят и се преплитат с чудовищни деяния в настоящето. Методите на дейците на крайно лявата групировка “Сендеро Луминосо” (“Сияйна пътека) си съперничат по жестокост със стратегиите на полицията и военните за смазване на комунистите, терористите и подривната им дейност. Митове за инките и акции на съпротивата се редуват със странни “изчезвания” на хора, с репресии и нечовешки изтезания от Въоръжените сили на Перу и Националната полиция, които впрочем остават скрити от медиите и завоалирани под маската на усилия за привиден ред и спокойствие. Предстоят избори и огласяването на безредиците е нежелателно, дори немислимо, тъй като ще се окаже “неблаготворно” за кандидат-властниците.
Мъст и възмездие, изтерзана съвест, разяждана от спомена за тежки престъпления, жестоки убийства и в целия този ужас – призраци от миналото и настоящето. Животът и смъртта се сливат дотолкова, че мъртвите са по-живи от живите мъртъвци.
Действието на романа се развива по време на Страстната седмица през 2000 г. Основано е на факти от реалната действителност, дори е въз основа на документи и досиета, а детайлите, диалозите и изграждането на характерите на героите са художествена измислица, която илюстрира и дава живот на документалното.

Реалните събития в родината, динамичното действие и психологизмът в трилъра на младия перуански автор привличат вниманието на взискателната международна читателска публика.
Пъблишърс Уикли

САНТЯГО РОНКАЛИОЛО е обявен за НОВ ТАЛАНТ
от Европейската верига книжарници ФНАК и е най-младият автор, удостоен два пъти с престижната литературна награда за най-добър испаноезичен роман “Алфагуара”.
Сантяго Ронкалиоло е роден в Лима, Перу, през 1975 г. Част от детството си прекарва в Арекипа (Мексико). Военното правителство, установено в Перу през 1968 г., принуждава баща му, политическия анализатор Рафаел Ронкалиоло, временно да напусне страната. По-късно семейството се завръща в родината и Сантяго учи в колеж.
В Лима публикува най-напред книги за деца и пиесата “Приятелите никога няма да ти навредят”. През 2000 г. се премества да живее в Испания. Работи като "литературен негър" (пише книги, които се публикуват от името на друг). Принуден е да чисти в частни домове, за да преживява, да си осигури прехраната, но днес името му вече е хит, с признание в литературата на испаноезичния свят. Той е и сценарист на теленовели, разследващ журналист, както и политически съветник, и преводач. Сътрудничи на испанския ежедневник "Ел паис" и на различни латиноамерикански вестници. Разностранният и надарен талант е един от най-ярките творци на съвременната испаноезична литература и култура.