Ритматистът

Обществото, в което живеят хората в този роман, е имало алтернативна история и целият познат свят изглежда различно - САЩ са Съединените острови, Европа е под властта на източноазиатската империя ДжоСеун, в Мексико управляват ацтеките…

Това общество не само е организирано по различен начин, то също така живее доста по-различно от нас - всички уреди са механични и действат с пружини. Но не това е най-голямото различие. Хората трябва да се борят с един опасен неприятел, чиято природа не им е съвсем известна - тебеширчетата, най-опасни от които са дивите тебеширчета.

Те са малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и които могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката - отчасти наука, отчасти религия. Единствено хората с ритматически умения - нарисуваните от тях тебеширени линии буквално оживяват - могат да се преборят с дивите тебеширчета и да ги победят, като очертават свои защитни фигури и тебеширчета. Войната с дивите тебеширчета се води в Небраска и цялата подготовка на ритматистите е насочена към това - те да станат добри бойци, които да могат да удържат линията на фронта.

Младият Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, изключително запален по ритматиката, макар и неритматист, е въвлечен в полицейско разследване в кампуса на учебното заведение. Заплашен от отстраняване заради слаб успех, той е решен да опита да стане ритматист - или поне да съумее да разбере защо от известно време насам изчезват ученици ритматисти. Привлечен за сътрудник в разследването от директора на колежа и от един от помагащите на полицията професори ритматисти, Джоел се оказва въвлечен в безмилостна битка с хитър и изключително умел противник. Ще успее ли да го разкрие и да спре престъпленията?

Отговорът на този въпрос може да бъде намерен на страниците на наистина изключително добре написаната книга на  Брандън Сандърсън  - „Ритматистът“.

„Джоел погледна зле изтритата рисунка пред себе си. Беше остро и отчетливо напомняне кой е той всъщност. Нямаше значение колко упорито се опитва или учи, той никога няма да стане ритматист и да е способен да накара своите тебеширени линии да оживяват или да изчезват със силата на мисълта.“