Нощта преди горите. В самотата на памуковите полета

Какво става "В самотата на памуковите полета"? Какво се случва в "Нощта преди горите"? И в двете пиеси на Бернар-Мари Колтес, представени тук, се случва срещата на двама души, застанали един срещу друг, на две противоположни сили, на два различни възгледа за живота.

И ако Дилърът и Клиентът от "В самотата на памуковите полета" виждат човешките взаимоотношения единствено като сделка, то безименният герой от "Нощта преди горите", макар и да е съвсем сам насред тъмната улица, устремява всичките си думи, емоции и страдания към един случаен непознат, единственият, който е склонен да го изслуша.

Тъканта и на двете пиеси е изградена на принципа на противопоставянето - дилър/клиент, човек/животно, мъжко/женско, истинско/въображаемо, бяло/черно, тъмнина/светлина. И в тази жестоко антагонистична магма горят и изгарят всички чувства, спомени, желания и стремежи. Остават само самотата и нощта.

"Нощта преди горите" на Бернар Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика "Приятел!", произнасяна от героя под дъжда, която е безкрайно натрупване в желанието да се намери израз на страстите.

Виолета Дечева

"В самотата на памуковите полета" е философски текст на Бернар Мари Колтес, издаден година преди той да почине от СПИН. Действието се развива "от другата страна на времето" - в тъмните часове на нощта, когато се срещат Дилър и Клиент и се оплитат в опасна игра на купуване и предлагане, в която властват призраците на страха, желанието, сексуалността, потиснатата вина и агресията.

Светлана Панчева

Бернар-Мари Колтес е роден 9 април 1948 г. в Мец, Франция. Драматург, режисьор, актьор, сценарист, романист, преводач на Шекспир, неуморен пътешественик из Африка, Латинска Америка, САЩ, Русия. И още - бунтар, разрушител на остарели театрални конвенции, запленен от внушаващата сила на актьора. Започва да пише за сцената след като вижда Мария Казарес в ролята на Медея от едноименната трагедия на Сенека.

Пиесите му са преведени на 30 езика и се играят по целия свят. Умира на 15 април 1989 г. в Париж.