Зрея в мълчанието

НЕ ОБЕЩАВАЙ

Не обещавай и не се заричай

пред никого. Пред себе си дори.

Мълчи. Кръвта на времето изтича.

Каквото можеш, просто го стори.

Не би успял изпуснатите думи

да върнеш никога обратно ти.

Ще се виниш, че все не ставаш умен,

а вече скреж в косите ти блести.

Впрегни в юзди на думите табуна

и чувството си с мисъл охлади.

Сърцето ти е храм, а не трибуна –

и Бог, и вярващ в него сам бъди.

В поредицата „Нова българска лира“ издателство „Ерго“ представя стихосбирката на Иванка Павлова „Зрея в мълчанието“. 

„Малко е да се каже, че стиховете на Иванка Павлова се четат на един дъх. Свежестта и зрелостта на произведенията, изстраданите пориви, дълбоката изповедност, търсенето на хармония с природата и най-вече култът към красотата са може би най-притегателното нещо в тази поезия.“

Анита Коларова  

„Иванка Павлова носи поезията дълбоко в душата си. Ранима, одухотворена, самовзискателна, тя намира пристан в изкуството, формира свое пространство, за да го отстоява, за да бъде себе си, като потопи своята личност в света.“ 

Йонка Найденова  

„Иванка Павлова е толкова автентичен и физиономичен творец, че не може да бъде сбъркана с никой друг. Огромната ѝ творческа дарба е извън всяко съмнение.“ 

Първолета Маджарова

 ♦  ♦  ♦

Иванка Павлова публикува своите стихове в редица антологии, вестници и списания. Издала е стихосбирките „Градините на сърцето“ („Лице“, С., 1993) и „Между да и не“ („Стигмати“, С., 2006), както и четири книжки със стихотворни творби за деца: „Врабец храбрец“, „Калинка Малинка“, „Балончета хвъркати“ и „Помисли! Отгатни!“. Превежда от унгарски и от руски език. В неин превод са Антологията на унгарската поезия „Цветни мастила“ („Стигмати“, С., 2005) и книгите за деца на Ищван Чукаш „Бомбе и картофен нос“ и на Шандор Фодор „Чипике – джуджето великан“. Най-добра представа за нейните преводи на поезия от руски език дава антологията „Заветни лири“. Има голям брой журналистически публикации. Работила е като редакторка, като преподавателка по унгарско странознание, теория и практика на превода и езикова култура в Катедрата по унгарска филология, както и като учителка по български език и литература.