За неизбежната случайност. Есета, истории, фрагменти от Иван Ланджев

Какво събира в една книга  Мохамед Али , Бродски, Майлс Дейвис,  Толстой , Одън, един горски лесничей… Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук – шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия – изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант.

Георги Господинов 

Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били разпилени из паметта и преживяванията на автора ѝ; после обаче са започнали да му се явяват в произволни комбинации и той ги е сложил на точните места в няколко големи пъзела, подредени с поетичен замах.

Освен това, през книгата минават две червени нишки – едната кадифена, на иронията, другата разбридана, на случайността; удоволствието от четенето идва, когато успееш да ги завържеш в една.

Георги Лозанов 

Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ „Св. Климент Охридски“, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на Literarisches Colloquium, Берлин (2022).

Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика.

Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в „Булевард България“.