Клоунът на любовта

В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаването, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора – популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист – съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина – оценен е престижно и на европейските сцени.

Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде – смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът – от скептицизъм, многолюдната публика – от самота, но „Единствено чака добрият стар клоун в най-светлото кътче на гъстия мрак“. Надеждата ли крепи или самият той я чака – може би и двете едновременно. Епиграфът на тази поезия гласи: „Истината ми е по-скъпа от неприязънта към онзи, който я произнася". Поетът ни спуска в дълбоките ѝ, често опасни води, където всеки се среща със себе си, с обществото и времето, в което е роден, с околните – любими, близки, приятели, предатели, верни, лицемерни, фалшиви или истински. И с целостта на живота и смъртта. Тук – под общото ни слънце и единствено, както и в единствения ни общ дом, сред непонятния звезден свят на античовешката вселена. Античният Сократ /5-ти век пр.н.е./ е констатирал, че животът ни от самото си начало се оплита в мрежите, които са ни поставени още преди да се родим и заключава „Истините, които с времето и привичките се превръщат в инстинкти, са по-силни от глада и любовта”.

Така нареченият лирически герой в тази книга може да бъде всеки от нас. И доколко може да понесе изпитанията на живота, неговите добродетели и превратности сред лабиринтите на съдбата, е не само въпрос на личен свободен избор, но и на стоически характер, в който се оглежда и силата на духа. В това съчетание е и философията на тази поезия. Тя е с напълно отворени врати към онзи избор на волята за съпротивление към злото, разрушителното и унищожителното. Поетът назовава много точно всичко онова, което обезсмисля целостта – получовек, полуживот, полулюбов, полунадежда и получовечност..., както и полусмърт. След тях човекът се превръща в нечовек /цитирам от книгата/. Не само житейският опит от преживяното, изстраданото, обичаното, намереното, изгубеното, осмисленото от автора, а и прозренията на неговия поетичен талант, мащабно разкриващ чувствата, мислите и превъплъщенията на духа, правят написаното силно привлекателно, приобщаващо и вълнуващо читателя. Поезията на Румен Шомов се откроява и със своята специфична естетика, която ни разкрива не само визуално, но и вътрешно менливите пейзажи на душата и ума. Определям я и като психологическа, спасила в думите и неповторимостта, и красотата на незабравимото. Не само от заобикалящото ни – вълните, огъня, пепелта, небето, звездите с неразгаданите им мистерии, но и с пейзажите на човешките чувства и спомените, които създават, а паметта ги съхранява и словото ги зазижда в себе си. Този процес е характерен за цялото творчество на Румен Шомов. Той сам го определя като „Аз съм всичко, което стои между привиждащото ми се и случващото се в действителност". Тези вътрешни силуети, населили човешкото същество, светят артистично и изпълват думите, в които се оглеждат радостите, тъгите, сбъднатото и несбъднатото, всички струни на чувствата и мислите – „Обятия са думите и опит плах да се спасим от кръговрата”

Тази книга излъчва особен магнетизъм с дълбоката си истинност и естественост. Гласът ѝ, носталгичен и надежден, я превръща сякаш в очарователно същество, с което може да се живее постоянно – „...А над сивеещата пепел не спира да припламва упоритата, несъкрушимата, безсмъртната надежда“. Затова и пътят ѝ се очертава много дълъг във времето и в поколенията.

Екатерина Томова