Аз бях в разузнаването + CD

Анотация:

Съдбата на кадровите офицери от балканското ни разузнаване по време на Студената война може да се сравни с житиетo на българските офицери при цар Фердинанд. През 1913 г. българската армия е смазана от съюзниците ни Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни забиват нож в гърба, след като главнокомандващият прави фатални грешки, довели до Първата национална катастрофа.

Виновни ли са офицерите от разузнаването на Царство България, че през Балканските войни са подчинени на един авантюрист? Те воюваха за освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия, а не за монарха. Трябва ли да бъдат съдени офицерите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна, че през Първата световна война проливаха кръвта си за Отечеството, но изпълняваха заповеди, докарали ни Втората национална катастрофа?

След като правителството на Станишев отвори архивите на външното разузнаване на Балканите и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването, осъзнах, че мълчанието не е злато.

Това е предателство към хората, които дадоха всичко от себе си, за да служат на българските национални интереси в Сърбия и Македония.

В Западните покрайнини живеят 30 000 българи, а славянското население в Република Македония е 90% българско. Независимо от политическата система в България през XX и XXI век, в тези окупирани български земи разузнаването ни имаше една цел – да опази нашия етнос от асимилация, да гарантира човешките му права, да помага на дипломацията в интернационализирането на българския въпрос в Югославия.

Затова реших: нека хората узнаят какво е правил един офицер от Националната разузнавателна служба в Скопие, Белград, Прищина, Сараево.

Велизар Енчев

Доктор по международно право

и международни отношения

За автора:

Велизар Пенков Енчев е български политик, журналист, общественик. Роден на 7 януари 1953 г. в гр. Гълъбово, Старозагорско.

Завършва специалност "Журналистика" (1973-1978) и двегодишен факултативен курс по риторика и международни отношения (1977-1978) в СУ "Св. Климент Охридски". Работи във вестник "Отечествен фронт" (1979-1986). От 1985 до 1996 година е щатен служител в югославския отдел (17-ти) на Първо главно управление на Държавна сигурност.

Кореспондент е на вестниците "Отечествен фронт", "Отечествен вестник" и БНТ в Югославия в периода 1987-1993 г. и предава всекидневни кореспонденции за БНТ и БНР за гражданската война в Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина (1991-1993). Външнополитически коментатор на Българската национална телевизия (1994-1995). Уволнен от БНТ през юни 1995 заради критично предаване "Международен коментар "срещу балканската политика на правителството на БСП". Посланик на България в Република Хърватия (1997-2002). След 2003 г. е университетски преподавател по балкански проблеми. Коментатор по външна политика в БНР, телевизия "Европа" — водещ на предаването "Дипломация без маски", телевизия "Седем дни" — водещ на предаването "Днес", телевизия "СКАТ" — водещ на предаването "Дискусионно студио".

През май 1989 г. издава първата си книга за очаквания разпад на югославската федерация със заглавие "Югославия 1988. Хроника на една година". Автор е на многобройни аналитични и прогностични публикации за политическите и етническите процеси на Балканите. През 2005 г. излиза капиталният му труд "Югославия — последната балканска империя. История, политика, етноси". През 2009 г. публикува монографията "Югославската идея". Доктор по международно право и международни отношения (докторска дисертация на тема "Югославската идея — международноправни и държавни аспекти").

От Националната разузнавателна служба Велизар Енчев, с чин капитан, е уволнен през 1996 година от тогавашния ръководител на службата Бриго Аспарухов, по личното настояване на министър-председателя Жан Виденов.