Ситно с клякане

Блестящо описание на абсурдите в едно селце, забъркани от политикани, бюрократи, далавераджиии и тарикати, от които местните зевзеци, в опит да разплетат конците на световната конспирация, се спасяват поединично със загърбване на проблемите, алкохол, язвителен присмех и... любов.

Смехът в книгата блика и искри от всеки образ и ситуация, освобождава от напрежението на ежедневието. Текстът поразява с умението да се поднесат леко и с ирония сериозните проблеми на нашето време - прикрити зад политически лозунги манипулации, корупция, безхаберие, опростачване, незачитане на човешкия живот и достойнство, и да разисква истински ситуации. Героите на книгата са обект на тайни сценарии за взривяване на погреб със снаряди, наводнение, евакуация, учение на Гражданска отбрана, осъществяване на всякакви политически и административни приумици, прикриващи лични интереси.

Бившият поп и настоящ кръчмар и нереализиран рокер Фичо вече двадесет години е влюбен тайно в циганката Росина. Тя е родена в селското блато и е изоставена от семейството си. Отгледана е с любов от прислужника в дома за сираци (бивш военен, съден за държавна измяна от социалистическата власт) и след смъртта му живее с биволицата си в блатото, предизвиквайки с красотата си въздишки на възхищение и копнеж у целокупното мъжко население и недоволството на женската му половина. Близо до селото преди 1989 г. е изградена тайна база, маскирана като свинеферма, в която са складирани снаряди. Управляващи от всякакви нива се опитват да извлекат облаги от безумни европейски проекти (изграждане на канали за защита на зеления гущер, асансьор до втория етаж на кметството, стоеж на салове за евакуация при наводнение) и да прикрият далавера със стари съветски снаряди (изнесени за африканска държава) с „контролиран” взрив в погреба. Потърпевшото от зловещите слухове, наводнението и стряскащите нареждания население години наред копае землянки. Спасението идва от здравата човешка логика и любовта.

♦  ♦  ♦

Костадин Костадинове роден на 27 март 1958 г. в Стара Загора. Живее в Кюстендил от 1983 г. Завършил е ВЛТИ. Работи в Регионална дирекция на горите – Кюстендил. Едно от любимите му занимания е сглобяването на корабни модели. През 2013 г. КК „Труд” публикува повестта му „Рицарите на празната чаша”.