Тоталитарните близнаци

Анотация:

„Фашизмът” 30 години по-късно

В новото издание на „Фашизмът” – книга, която разтърси общественото мнение в България, д-р Желю Желев доразвива идеите си. В него той разглежда генезиса, общото и различното между „тоталитарните близнаци” – комунизма и фашизма.
Безпощадният сравнителен анализ на изключителния учен и политик доказва:
– Комунизмът и фашизмът са едноутробни, но разнояйчни близнаци. Те тръгват от различни и даже противоположни идеи и идеологии: комунизмът – от крайно леви, фашизмът – от крайно десни. Когато завладеят държавната власт и се изградят като политически режими обаче, започват да си приличат.
– Комунизмът е по-пълният, по-завършеният и по-съвършеният тоталитарен режим, тъй като, за разлика от фашизма, разпростира властта си и върху икономическата база на обществото. Затова комунизмът е с по-дълъг живот и съответно избива много повече хора, отколкото фашизма.

За автора:

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско.
Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1958 г.
От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на Софийския университет. В дисертацията си „Определението на материята и съвременното естествознание” оспорва Лениновото определение за материята. Заради несъгласието си с наложените официални възгледи остава без работа и от 1966 г. до 1972 г. е принудително въдворен да живее в родното село на съпругата си – Грозден, Бургаско.
От 1972 г. до 1974 г. работи като социолог в Института за художествена самодейност в София, но и от там е уволнен.
През 1974 г. успешно защитава кандидатска дисертация на тема „Модалните категории възможност, действителност, необходимост”.
През 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по културата, като в периода 1977 – 1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност”.
През 1967 г. написва книгата „Тоталитарната държава”, публикувана през 1982 г. под заглавие „Фашизмът”, но забранена и спряна от разпространение.
Защитава докторска дисертация през 1988 г. – „Релационна теория за личността”.
През ноември 1988 г. създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с други подобни организации ускорява свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г.
През декември 1989 г. Ж. Желев оглавява новосъздадения Съюз на демократичните сили (СДС). Председателства делегацията на СДС на Националната кръгла маса (3 януари – 15 май 1990 г.). Депутат в Седмото Велико народно събрание (ВНС), председател на ПГ на СДС. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател (президент) на Република България.
През януари 1992 г. след свободни избори Ж. Желев става първият демократично избран президент на страната.
С дейността си като държавен глава – от август 1990 г. до януари 1997 г., Ж. Желев има безспорни заслуги за раздялата с тоталитаризма и изграждането на демократични институции и пазарна икономика, като успява да запази гражданския мир в страната.
Той е индивидуален член на Либералния интернационал.
През есента на 1996 г. основава фондация „Д-р Желю Желев”. Сред изданията й са неговите “Обръщенията на президента към народа и парламента” (1998), „Политически речи 1962 – 2002 г.” (2003), “Интервюта – януари 1989 – септември 2000 г.” (2004), „Дисертацията . Определението за материята и съвременното естествознание – 1965 г.” (2010).
Автор е и на публикациите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976), “Модалните категории” (1978), „Увод в теория на личността (1983), и др.

През пролетта на 2001 г. създава Балканския политически клуб, в който членуват политици и държавници от балканските страни. Президент на клуба от неговото създаване досега.
Отличия: доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992); Университета в щат Мейн – САЩ (1993); Университета в Тел Авив (1993); Университета Хатидже в Анкара (1994); Университета в Сеул (1995); Университада Модерна в Лисабон (1995), Американския университет в Благоевград (1996); Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002); Югозападния университет “Неофит Рилски” – Благоевград (2004), на университета “Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново (2005).
Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната академия “Медичи” (1991), на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин, връчена в Кранс Монтана (1996). На 7 март 2005 г. е награден с най-високото отличие на Република България – орден “Стара планина”, І-ва степен с лента. Удостоен е и с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.
Почетен член на Ротъри клуб – Ню Йорк.
Член е на Световната академия за наука и изкуство (САЩ, 2005) и на Международната академия за наука и изкуство (Баку, 2007).