Публичен процес - том 2: Статии

„Политическото въображение на Европа трябва да извърши една по-консервативна, но и по-сложна работа. Вместо да измисля нова Европа, да измисли какво Европа вече прави, каква политическа форма тя вече е. Но това не е работа на въображението, а усилие на разбирането. „Времето за размисъл“ трябва да доведе до повече разбиране на характера на тази процесуална действителност, в която националните суверенитети не се прехвърлят в наднационалната плоскост – което е характерна федерална операция – а променят употребата си. Ако това е същественото за интеграционния проект, той не е насочен към конституционен финал, а изисква грижа по съхраняването на флуидната си реалност.“

„Европа: време е за размисъл“

 „В правомощията на президента е включена експлозивната опция „служебно правителство“, в която конституционният ред на България се обръща с главата надолу, парламентарният режим се прекъсва, всякакви безчинства стават възможни, а отговорни няма. Служебното правителство е временно президентско управление, при това извън системата на контрол и баланс, тъй като в тази ситуация Парламентът е разпуснат. Еднолично назначените от президента министър–председател и министри са миг на черна дупка в демократичния режим на страната, нещо крайно противоестествено и рисковано.“

„Десет причини да не се гласува за президент“

♦  ♦  ♦

Стефан Попов (1957) e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996). Програмен директор в Център за либерални стратегии (1996–2002). Председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000–2006). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), понятия на публичната политика (Виена, 2011–2012). Автор е на „Витгенщайн: Аналитика на мистическото” (Алтера, 2008). Директор на РискМонитор (от 2007).