Проповедникът

Едно ранно лятно утро малко момченце отива да играе край скалите близо до познатата вече на читателите Фелбака, където се развива действието и в „Ледената принцеса“.

Ала игрите му без време приключват, когато детето открива трупа на гола млада жена, втренчила в него мъртвия си поглед. Мистерията се задълбочава още повече, след като под тялото на жената повиканите полицаи откриват два скелета, отново на млади жени...

Вече известният на българския читател инспектор Патрик Хедстрьом поема разследването, подпомаган от бременната си жена Ерика Фалк. Постепенно се разбира, че скелетите са на изчезнали преди 24 години девойки, разплита се и историята на рода Хулт, чийто патриарх е бил проповедник с лечителски дарби... „Проповедникът“ ловко заплита в едно минало и настояще, а читателите ги очаква не една изненада в този смразяващ кръвта трилър с шведски привкус.

Камила Лекберг - Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си пет романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество.

Препоръчваме и трилър книгата на Камила Лекберг "Каменоделецът".

Откъс:

"Денят започна обещаващо. Той се събуди рано, преди останалите от семейството, веднага навлече дрехите си и успя да се измъкне възможно най-безшумно. Грабна рицарския шлем и дървената сабя и щастливо ги заразмахва. Тичешком измина стоте метра от къщата до Кралската клисура, спря за миг и погледна със страхопочитание отвесната цепнатина по средата на планината. Имаше два метра разстояние между двете планински вертикални стени, издигащи се на десетина метра в небето, по което вече се изкачваше лятното слънце. Три големи каменни къса бяха останали завинаги да висят в скалната цепнатина. Представляваха внушителна гледка. За шестгодишното момче мястото притежаваше магическа сила и фактът, че Кралската клисура бе забранена територия, не я правеше по-малко привлекателна.
Името си дължеше на крал Оскар ІІ, посетил Фелбака в края на XIX век, но това момчето не знаеше, а и не го интересуваше, докато бавно се промъкваше през сенките със сабя, готова за атака. Затова пък бе научил от баща си, че сцените от Адското гърло във филма за Роня Рьовардотер са били заснети в Кралската клисура, и когато самият той гледа филма, усети лек гъдел в стомаха. Понякога тук си играеше на разбойник, но днес беше рицар. Един от рицарите на Кръглата маса, като в голямата красива цветна книга, която бе получил от баба си като подарък за рождения си ден.
Промъкваше се край големите скални буци, покриващи земята, готов да нападне огромния, огнедишащ дракон, въоръжен със сабята и куража си. Лятното слънце не проникваше в цепнатината и мястото беше студено и тъмно. Тъкмо за дракони.
Скоро след завързалата се битка на живот и смърт кръвта щеше да бликне от гърлото на чудовището. С крайчеца на окото си зърна нещо, което привлече вниманието му. Парче червен плат се мержелееше зад голям камък. Любопитството му надделя. Драконът можеше да почака. Може би там се криеше съкровище. Приклекна, скочи върху камъка и погледна от другата му страна. За малко да падне, но след кратко замайване и размахване на ръце успя да възстанови равновесието си. Впоследствие нямаше да си признае колко се е уплашил, но точно сега, в този момент, изпита непознат за шестгодишния си живот ужас. Там долу лежеше една леличка и го гледаше втренчено. Лежеше по гръб и се взираше право в него с изцъклени очи. Първият му порив беше да избяга, преди да го е сграбчила и да е разбрала, че си играе там, където не му е позволено. И после може би да го принуди да каже къде живее и да го замъкне у дома при мама и татко, които страшно ще се ядосат, защото много пъти са му казвали да не ходи в Кралската клисура без възрастен придружител. Но, странно, леличката не помръдваше. Нямаше и дрехи и за момент той се смути от това, че стои там и зяпа някаква гола жена. Червеното, което бе мярнал, се оказа не парче плат, а поставена плътно до жената чанта. Дрехи наоколо не се виждаха. Интересно, да лежи там гола. Беше толкова студено. После го връхлетя невъзможната мисъл. Ами ако леличката е мъртва? Не можеше другояче да си обясни защо лежи толкова неподвижно. Мисълта го накара да скочи от скалата и бавно да се оттегли към отвора на цепнатината. След като между него и мъртвата вече имаше два метра, момчето се обърна и хукна колкото може по-бързо към къщи. И вече не го интересуваше дали ще му се карат.
Навлажненият от потта й чаршаф лепнеше по тялото й. Ерика се въртеше в леглото, но все не можеше да си намери удобна за спане поза. Светлата лятна нощ й пречеше да заспи. За хиляден път си напомни, че трябва да купи плътни завеси и да ги окачи, по-скоро да накара Патрик да го направи."