Разпятие в розово: Sexus. Plexus. Nexus

Най сетне! Издавани между 1945 и 1959 г., появили се у нас между 1993 и 2003 г., романите от серията "Разпятие в розово" (Rosy Crucifixion) вече са събрани в един чудесен том и намигат на ценителите с онзи неподражаем милъров провокативен реализъм.

Изданието е с логото на ИК "Парадокс", част от поредицата "Америка ХХ" и включва романите:

• "Sexus"
• "Plexus"
• "Nexus"

В предговора към книгата проф. д-р Владимир Трендафилов казва:

"Трудно е да се говори за Хенри Милър без клишета, защото той сам отдавна се е превърнал в клише. Като се спомене името му, в популярното съзнание автоматично изникват асоциации с истории за секс, алкохол и буйни веселия (...)

...Но трябва да се подчертае, че "мръсният език" на Милър не е самоцел. В него има много подбив с лицемерията на обществото, много клоунада пред огледалото, много жажда за постигане на реторична автентика. И не на последно място, много простодушна вяра, че думите могат да бъдат очистени от уклончивите си наслоения, от морализма и литературщината си, за да засветят с голите си истини и символизации. Жизненост, смисъл и свобода - това изразяват произведенията му, както и едно огромно любопитство към всевъзможните страни на живота. За него Джордж Оруeл пише: "Той все едно казва, Да изпием до дъно каквото има."(...)

...Милър всъщност произвежда един хибрид между роман, мемоар и репортаж. По принцип, хибридите са нещо неустойчиво, включително и сред литературните жанрове. Милъровият, обаче, опровергава статистиката на традицията. Именно Хенри Милър създава, чрез двата "Тропика", трите "Разпятия", "Черна пролет" и др. този своеобразен, всеобхватен монолог в проза, който слива разказвача, автора, епохата и цяла Америка в една огромна панорама от лица, събития, места и проблеми. В нея всичко документално и измислено са вплетени в сложна смесица, "високо" и "низко" са възпяти с еднаква степен на всеотдаденост.

В някакъв смисъл цялото творчество на Милър е един-единствен роман, в който буквалните романи са само отделни глави и героите прескачат от действителността в литературата и обратно, а също така и от едно произведение в друго. Похватът малко по-късно, след края на Втората световна война, се поема на въоръжение от Джак Керуак, Алън Гинзбърг, Уилям Бъроуз, Чарлз Буковски и други представители и съпътници на бийт-поколението. Няма да е пресилено, ако кажем, че именно Милър създаде бийт-поколението, давайки му идеалната за собствените им цели форма на себеизказ. Той не им даде просто идеи и стилистични похвати, които да копират, а нещо доста по-голямо - език, глас и форма."

Хенри Милър е роден на Коледа: 26.12.1891 г. Родителите му са потомци на немски емигранти. Като дете живее в Бруклин, завършва гимназия, записва Сити Колидж, но само за 2 месеца. Работи на различни места и с различни професии - бил е библиотекар, бил е шофьор на такси... През 1917 г. среща първата си жена. Втората му женитба е с жена, която го поддържа в творческата му кариера. Тя спестява пари, които му позволяват да пътува из Европа.

От 1930 до 1931 г. живее в Париж като европейски редактор на списание "Феникс". Именно там издава "Тропика на рака", благодарение на който става известен. През 1939 г. отива в Гърция, но поради наближаващата война се завръща в Щатите. Установява се в Калифорния - в Биг Сур, където пък се превръща във водещ деец в артистична колония (и се жени още 2 пъти). Но не само книгите и жените изпълват живота му. През 1943 година в САЩ се провежда самостоятелна изложба на Милър като художник. Той има нарисувани около триста акварела. Умира в Лос Анджелис на 7 юни 1980 г.