Нощ и ден

"Нощ и ден" е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918 г., точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия.

Макар големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокравдат бъдещите й писателски прозрения.

В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по причина на литературната среда от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето.

Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна - радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща - прочут английски поет.

Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойния му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица.

Романът придобива особена свежест поради това, че както светските нрави, така и салонната любов попадат под ироничните стрели на авторката.

Вирджиния Улф  (1882-1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън, е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век. Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга "Блумсбъри".

Между най-известните й творби са романите "Госпожа Далауей", "Към фара" и "Орландо", както и монографичното есе "Собствена стая" със знаменитата сентенция - "Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза".