Борджиите

Ренесансът е в разцвета си, а папата е могъщ държавник, арбитър и съдник на крале и императори. Но Светият престол никога не е бил такъв епицентър на престъпления, разврат и продажност, както е по времето, когато Родриго Борджия става папа под името Александър VI. Незаконният му син Чезаре Борджия се превръща в могъщ военачалник, а дъщеря му Лукреция – в истинска принцеса на Ватикана. Тримата образуват дяволското трио, останало в продължение на единадесет години на папския престол като кощунствена пародия на Светата Троица. С отрова, кинжал и интриги Борджиите се сдобиват с огромно богатство и безгранична власт, отдавайки се на разгул и кръвосмешения.

„Борджиите” е документална биография на прочутия род, оставил кървава следа в световната история, а не поредният роман от автора на „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”.

Александър Дюма е един от първите изследователи, които проучват документалните извори и написват исторически труд върху Борджиите. Тук не важи знаменитото правило на писателя, че историята е просто пирон, върху който закачва произведението си. Напротив, в тази си книга Дюма, освен че е превъзходен писател, е добросъвестен изследовател, който е събрал и систематизирал историческите факти, за да добием реална представа за личности като папа Александър VI и децата му Чезаре и Лукреция Борджия. А тяхната история е достатъчно интересна сама по себе си, за да има нужда от разкрасяване.

Времето на Ренесанса ражда не само творци като Леонардо да Винчи, Рафаел и Микеланджело, но и войни, беззаконие и разврат. Италия е разпокъсана на републики и херцогства, които враждуват помежду си, превръщайки се в лесна плячка за чужди агресори като френските крале. Но един е над всички - папата. От него зависи признаването на европейските монарси и цялата световна политика, а това означава власт и богатство. Именно затова Светият престол е примамлив за мнозина. В него се е прицелила дошлата от Испания във Франция фамилия на Борджиите. Фамилията дава трима папи: Каликст III (1455–1458), Александър VI (1492–1503) и Инокентий X (1644-1655).

Александър Дюма, а след него и всички историци и писатели, се концентрират върху периода 1492 – 1507 г. Това е от възкачването на Александър VI на Светия престол до смъртта на Чезаре Борджия. Тези 15 години са достатъчни Борджиите да извършат всичко онова, което ще ги превърне в легенда – всевъзможни престъпления, разврат и кръвосмешение помежду им. Сами с отрова или пращайки наемни убийци, те убиват не само неудобните им кардинали и аристократи, но и най-заможните, за да им отнемат богатствата. Александър VI е ловък държавник, но не по-малко умел отровител. Чезаре е смел воин и дипломат, но за да задоволи страстите си, отвлича девойки и момчета, които след това са хвърляни в Тибър. Лукреция е фаталната жена на Ренесанса, любовница едновременно на баща си и братята си, но и средство за завладяване на нови територии и затова папата я жени и развежда многократно.

Тихо и безшумно си отиват от този свят онези, които съдбата въвлича в стремителния вихър на амбициите на тези трима души – Александър, Чезаре и Лукреция Борджия.

Едно от средствата например е намазан с отрова ключ, който винаги лежи на полицата на камината на папата. Когато Негово светейшество иска да се избави от някого от приближените си, той го моли да отключи определен шкаф, а понеже ключът влиза трудно в ключалката, човекът натиска по-силно и леко наранява пръста си с миниатюрното назъбено място на главата на ключа, като раната винаги се оказва смъртоносна. Също толкова опасен е и пръстенът с две лъвски глави, който носи Чезаре. Стискайки ръката на „приятел”, той леко премества главите на лъвовете, чиито зъби веднага се превръщат в зъби на отровна змия, и „приятелят” умира, проклинайки Борджиите.

Папата обявява Лукреция Борджия де Арагон за пожизнен губернатор на град Сполето и на цялото херцогство с всички произтичащи от това приходи, права и ренти. Благодарение на тази длъжност могъществото й и положението й в обществото нарастват толкова, че тя вече не се появява пред хората без кортеж от двеста коня, състоящ се от най-знатните дами и най-благородните кавалери на Рим. Освен това, понеже двойната любов на бащата към Лукреция не е тайна за никого, нейни най-покорни слуги стават първите прелати на църквата, постоянните посетители във Ватикана и най-близките приятели на Негово светейшество. Често може да се види как кардинал й подава ръка, помагайки й да слезе от носилката или от коня, или как архиепископи спорят за правото да отслужат меса в дома й.