Омала

„Природата взе каквото има да взима.

​Ще започнем от нищото, но от сърце”

Константин Тилев е тръгнал на толкова дълго и сложно пътешествие, че направо го подозирам в онзи гениално лекомислен поглед върху света, въплътен в израза „не знаех, че не може“. Създаването на цял един свят, екологична, икономическа и нравствена система е сред най-любимите изпитания на фантастите, където те най-често... катастрофират. А Омала не просто е оживяла, тя съществува, родена от подозрението, че всичко, хрумнало някога на човека, рано или късно ще се появи в действителност.

Всеки век си има своето Средновековие, а „Омала“ е пренесено във времето и пространството шеметно Средновековие, което си играе с велики идеи и низки страсти, с любовни авантюри и междувидови войни. И, разбира се, като всяко Средновековие и това има своя Ренесанс. Заключен е в прозрението, че както и да се пренесем през светлинните години на непознатото, носим в себе си космос, по-голям от заобикалящия ни. Вероятно именно това откритие, което всеки път правим все по-екзалтирано, ни води до идеята за божествения ни произход.

Очаква ви страхотно пътуване, приятели, в компанията на колоритни герои и смайващи гледки. Опознайте света на Омала и преценете сами – ще поискате ли да имате селфи оттам? Аз искам.

Любен Дилов-син