Онова, което не ме убива (Милениум 4)

За да оцелее, вестник „Милениум“ отчаяно се нуждае от финансова инжекция. За да спаси вестника, журналистът Микаел Блумквист отчаяно се нуждае от история. И тя се появява късно една вечер след телефонно обаждане. В нея са замесени американската Агенция за национална сигурност, американската компютърна компания „Солифон“ и руската мафия в противоборство с шведския топизследовател Франс Балдер, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект, малкия му син аутист Аугуст, момче с изключителни дарби, служителите от шведската полиция Ян Бублански и Соня Мудиг, специалиста по ИТ-сигурност Ед Нийдъм, младоците от Републиката на хакерите с колоритни имена като Чумата, Боб Песа, Маца... И най-вече с добре познатата ни от трилогията на Стиг Ларшон суперхакерка Лисбет Саландер с прякор Осата.

Появява се и един призрак от миналото – нейната сестра близначка Камила, с която я свързва дълбока омраза. За да се сдобият с най-новите компютърни технологии, които биха им донесли огромни печалби, киберпрестъпниците не се спират пред нищо, дори пред убийство. Докато не се сблъскват с таланта на Аугуст и с гения на Лисбет. Лисбет, момичето, преминало през ада и продължило напред, младата жена, за която важи прочутата фраза на Ницше: „Онова, което не ме убива, ме прави по-силен”.

Спокойно, фенове на Лисбет Саландер. Нашата пънк героиня е в добри ръце. Завладяващо четиво.

„Ю Ес Ей Тудей“, САЩ

Харесваме книгите на Ларшон заради сюжета, действието, на главно заради Лисбет Саландер. Лагеркранц великолепно е уловил характера ѝ.

„Дейли Телеграф“, Великобритания

Отличен, елегантно построен трилър.

„Щерн“, Германия

Давид Лагеркранс е дългогодишен шведски журналист, писател, автор на произведения в жанровете трилър и биографичен роман. Роден е на 4 септември 1962 г. в Солна, Швеция. През 2015 г. издателство „Норстед” публикува романа му „Онова, което не ме убива“, първо продължение на култовата трилогия „Милениум“ от Стиг Ларшон. Резултатът е световен триумф – книгата е издадена в над 40 страни по света, включително в България, вече има и киноверсия.