По-широко поле за борбата

Анотация:

Романът „По-широко поле за борбата“ (1994) е емблематичен за творчеството на Мишел Уелбек. Почти анонимният специалист по информатика, от чието име се води разказът, е дълбоко нещастен. Той е самотен, почти без приятели и не привлича жените. Задълбочаването на неговата депресия е недвусмислен упрек към дехуманизираното ни либерално общество, издигащо в култ борбата за материални блага и сексуалната надпревара.

В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. По същия начин сексуалният либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото.

За автора:

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Мишел Уелбек публикува за първи път през 1991 г. два сборника с поезия. Критиката не ги забелязва. Повечето от засегнатите теми - самотата, критиката на либерализма дори и в сферата на личния живот, ще присъстват и в бъдещите му книги. Няколко издателства отказват да публикуват първия му роман „Разширяване полето на борбата“ („Extension du domaine de la lutte“), издаден накрая от Морис Надо през 1994. Той утвърждава Уелбек като основоположник на ново поколение писатели (след ситуационистите), които описват нищетата и безсърдечието на съвременния човек. Романът намира своята аудитория без промоции и реклама, предимно с лични отзиви. Адаптиран е за френската телевизия през 1999 от Philippe Harel, а за датската, от Jens Albinus през 2002.