Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги.

В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на  Гарсия Маркес  във вестник „Еспектадор“ за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител „Калдас“, докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище Картахена и цялата колумбийска преса гръмва, че той е претърпял корабокрушение, причинено от морска буря, и са загинали осмина моряци. Национална трагедия с осем човешки жертви.

Обаче има някои подробности. Едната е, че по това време в Колумбия властва военна диктатура, командвана от президента Густаво Рохас Пиниля, която е наложила строга цензура върху всички вестници и за опозиционните като „Еспектадор“ Гарсия Маркес казва: „...бяха изправени пред всекидневния проблем да изнамират и да залъгват читателите с какви ли не вести, но без политически намеци.“

Друга важна подробност е, че загиналите моряци не са осем, а седем. Един е оцелял. Той се казва Луис Алехандро Веласко и след като е бил отвлечен за няколко седмици от военните в някаква военноморска болница, се появява в „Еспектадор“ и иска да разкаже истината за корабокрушението и за своите десетдневни приключения в морето, чак докато е намерен полумъртъв на един пуст колумбийски плаж.

Разказът на Веласко е публикуван в 14 последователни броя на „Еспектадор“ и вестникът удвоява тиража си. Поредицата от взаимосвързани репортажи става сензация. Правителството е неуместно да реагира веднага, малко по-късно обаче Веласко е уволнен от военноморските сили, вестникът е закрит, а Гарсия Маркес, за да остане жив, си потърсва работа в Европа, и по-точно в Париж, докато нещата се уталожат.

Каква е цялата история и как свършва, читателите ще разберат, като прочетат книгата. Тя е определяна като повест и наистина звучи така. Поредицата репортажи са написани през 1955 г., а в книга са излезли за първи път през 1970-а.

За книжното издание самият Гарсия Маркес казва:

„Не бях препрочитал този разказ цели петнайсет години. Струва ми се достатъчно добър, за да бъде публикуван, но не проумявам напълно смисъла от издаването му. Потиска ме мисълта, че издателите не се интересуват толкова от достойнствата на текста, колкото от името, с което е подписан и което за мое голямо съжаление е това на един моден писател. Ако сега се отпечатва като книга, то е защото, без да го дообмисля, дадох съгласието си, а не съм човек, който се отмята от дадената дума.“