Личният живот на Фридрих I Барбароса

Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика – заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.

Фридрих І Барбароса (1122-1190) - херцог на Швабия, римски крал и император на Свещената римска империя, е една от най-колоритните личности на европейското средновековие. Възкачва се на трона в размирна епоха, когато Германия е разделена на множество херцогства, марки и графства, които на теория му дължат подчинение, пари и войници, но на практика всесилният крал не може да ги получи. Затова и стремежът на Фридрих през целия му живот е да обедини нацията и да спечели подкрепата й за експанзионистичните си планове.

За времето на царуването си императорът предприема пет военни похода в Италия и разорява Милано, а годините на управлението му са периодът на най-голям разцвет за Свещената римска империя. Подпомагани от авторитета на папите обаче, свободните градове на Апенинския полуостров се обединяват и дават решителен отпор в битката при Леняно. Участието и смъртта на Барбароса в Третия кръстоносен поход (1189 – 1192) го превръщат в истинска легенда, която столетия по-късно подклажда германския национализъм - особено след революцията от 1848 г. и обявяването на Империята през 1871 г. Въпреки нееднозначните оценки за личността и политиката му, Фридрих І Барбароса и до днес е смятан за патриарх на германската нация и ярко доказателство за приноса на германския народ в развитието на Европа.