Ерата на немислимото

Защо новият световен безпорядък още ни изненадва и какво можем да направим?

Как може президентът на САЩ да обяви една война за спечелена, точно когато напрежението започва да ескалира? Защо руски изтребители отново летят покрай американските брегове? Как САЩ успяха за по-малко от десетилетие да натрупат близо два трилиона долара дълг към Китай, държава със среден дневен доход от 7 долара на човек?

Как стана така, че финансовият министър на Съединените щати, финансист и почти милиардер, можа да каже през май 2008 г., че най-лошото на кризата е преминало, а през август се оказа въвлечен в яростна борба да спасява световната финансова система?

Защо става така, че успяваме да постигнем съгласие по огромно количество въпроси като глобалното затопляне или разпространението на ядрени оръжия, които трябва да бъдат решени незабавно – а после не отбелязваме никакъв прогрес или направо тръгваме назад?

Спомнете си как преди цунамито от 2004 г., животните из цяла Индонезия, Тайланд и Шри Ланка се изкатериха на бегом по възвишенията много преди идването на вълните, убили 250 000 души, как те реагираха на някакъв инстинкт за наближаващ катаклизъм, инстинкт, изтръгнат от собствената ни психика поради това, че сме твърде обградени с удобства.

Започнах да проумявам, че Хизбула, Китай и онези мои приятели, работещи на места като „Гугъл“, споделят нещо повече от едната амбиция за промяна, че те са преоткрили този инстинкт, бяха го усвоили до съвършенство. Във всяка компютърна операция, във всяка тяхна инвестиция, както и в бомбите на атентаторите самоубийци, личи белегът на една много по-голяма промяна, която неумолимо се приближава към нас.

Усещате ли я?