Библейското магаре

Обикновено царете избират за парадно животно силен, боен вид – чистокръвен кон, внушителен слон или дори камила. Христос влиза в Ерусалим на "дете на магарица" в качеството си на юдейски цар. И това е, за да изпълни традицията - Давид има "царска магарица", а Соломон е помазан за цар на "диво магаре". Мъдрост или глупост е царят да язди животно, символ на миролюбието и сексуалността. Други тълкуват, че мъжкото магаре е обвързано с материалното, с тленното и неговата сила, а онези, които го яздят парадно са овладяли тази страна на човешкото същество и на обществото...

А какво означава, че в иврит магаренце не е умалително от думата магаре; а магарица означава бавна стъпка и пак няма нищо общо с мъжкото магаре. А дивото магаре на Соломон?

Книгата дава отговори на тези любопитни въпроси и на загадката защо юдейският цар язди "дете на магарица", а царят е от племето на Юда, за когото още Яков / Израил пророкува, че ще отвърже своето магаре, точно както апостолите отвързват магаренцето, за което ги е пратил Исус Христос...

Мони Алмалех е редовен професор в Нов български университет и гост-професор в Института за български език - БАН. Чете лекции и в СУ Св. Климент Охридски, и във Висшия евангелски богословски институт. Научните му интереси са в областите българистика, хебраистика, семиотика. Влияние върху развитието му оказва двегодишната специализация при проф. Димитрий Сегал в Ерусалимския еврейски университет. Автор е на първия Ивритско-български речник (2004). Познаването на иврит му позволява да разглежда оригиналния библейски текст в съпоставка с различни преводи, като използва инструментариума на традиционното и модерното езикознание и хуманитаристика. През 2006 г. излиза първата книга от проекта му Библейска херменевтика "Цветът в Петокнижието". Интердисциплинарният анализ на цветовете е отличително качество на трудовете му за цвета във фолклора, в художествената литература и в рекламите - Balkan Folk Colour Language (1996), Цветовете в балканския фолклор (1997), Цвят и слово: "Психолингвистични и прагматични аспекти" (2001), "Корени. Семиотика на цвета" (2006), "Езикът на цветовете" (2007). Започва своя творчески път с монография върху българската граматика (1993) и не изоставя тази тематика - "Език и идиолект". Езикът на българските евреи в Израел (2006).
"Светлината в Стария завет" е втората книга от проекта Библейска херменевтика (2010).