Наркотиците - почти всичко за тях

Книгата съдържа:
подробно описание на десетки легални и нелегални наркотични вещества
тяхната употреба от древността до наши дни
техните желани, нежелани и направо опасни ефекти
тяхната способност да предизвикват зависимост

Книгите за наркотиците се пишат за разни хора и от разни хора. Сред техните автори има такива, които са натрупали богат опит - положителен и/или отрицателен - с едни или други наркотици. Типични представители на този тип хора са Уилям Бъроуз, Жан Кокто, Карлос Кастанеда - споменавам само тези, които съм чел. Техните писания са безценен източник на подробности, получени от първа ръка, и при цялата си субективност са допринесли много за това, което днес знаем. Представител на другата крайност е Санкар, авторът на LSD - тотално изследване. Тази дебела и подробна книга е написана от човек, който се гордее с това, че не само не пие чай, кафе и пр., но не използува даже и аспирин; излишно е да се говори, че той никога не е вземал LSD или какъв да е друг наркотик. При това не е чудно, че в книгата наред с качествената научна информация се повтарят много от дивотиите, писани за LSD, а като средство за борба с разпространението на наркотиците се препоръчва на младите хора да се насочат към Обществото за Кришна съзнание и други подобни. На мен лично най-симпатични са ми тези автори, които се намират някъде по средата; това са хора на науката в истинския смисъл на тази дума - Алберт Хофман, Станислав Гроф, Терънс Маккена, Уилям Уайт, Александър Шулгин. У тях срещаме това, което би трябвало да бъде добрата научна и научно-популярна литература - богато оцветена от личните впечатления на любопитни и мислещи хора. Има и много други, които честно, сериозно и без предразсъдъци са подходили към социалните аспекти на употребата на наркотици - Лестър Гринспуун, Брайън Инглис, Едуард Брекер.
А сега за читателите на подобни книги, и на тази в частност. Тя не е за тези, за които наркотиците са само средството, с помощта на което бягат от живота. Тук няма полезни рецепти как с подръчни средства да си направят хероин, така че да не си губят времето. Книгата не е и за тези, които, замаяни от две-три ракии, обявяват днешните млади за наркомани - а те не биха могли да бъдат нищо по-различно от това, което техните родители са създали; или пък смятат, че техните деца са прекрасни и нищо не им липсва, но някой ги учи на лоши неща - ако не са арабите, някой друг ще им е виновен. Книгата е написана за тези, които преди да си изработят мнение искат да знаят за какво всъщност става дума. Ще се радвам, ако тя бъде полезна за умните наркомани и наркофили - а сред тях има и такива, за студентите по медицина и фармация, и даже - о, колко съм нагъл! - за лекарите. В нея има много полезна информация, която би представлявала интерес и за родители, учители, полицаи, журналисти - ако искате да ви вярват, престанете да бъркате кодеин с кокаин и да твърдите, че марихуаната е опиат. Накрая, тя би могла да бъде интересна и за историци, социолози, психолози и въобще за всички любознателни читатели.
Книга от този род, предназначена за най-широк кръг читатели, по неизбежност представлява компромис между достъпност и строгост на изложението. Много неща в нея са излишни за специалистите; моля ги да ми простят и някои опростени обяснения, които, макар и недостатъчно пълни и точни, по мое мнение са достатъчни за разбирането на този или онзи проблем. Неспециалистите, от своя страна, може би ще се подразнят от употребата на специфични термини, но написването на подобна книга изцяло на прост език би я направило два пъти по-голяма, затова за тяхно улеснение в края и има речник на термините, към който могат да се обръщат за справка. Книгата е пълна с цитати от други книги и статии; повечето от тях са израз на моето уважение към тези, от които съм научил нещо, а други съм включил като илюстрация на мисълта на Гьоте, че "единственото нещо, което може да ни даде предствава за безкрайността, е глупостта човешка". На много места прозира собственото ми мнение по един или друг въпрос, но аз държа не толкова на него, колкото на това читателите да получат максимално количество факти за наркотиците - такива, каквито ги знае съвременната наука - за да могат да си съставят свое собствено мнение. Настоящата книга, разбира се, е много далеч от идеала, но като първи опит в такъв мащаб, надявам се читателите да простят нейните несъвършенства. Ще се радвам, ако тя послужи като стимул за тези, които имат сериозни интереси, да се насочат към писанията на по-умните от мен.
Книгата бе написана преди две години, но тогава нямах възможност да я издам. За времето, което измина оттогава, нещата не са се променили много и аз я представям в почти първоначалния и вид.
Юлиян Караджов

Авторът е завършил химия в СУ "Климент Охридски", има докторска степен по биохимия на мозъка, научен сътрудник на БАН, води курса "Наркотици" в НБУ. Книгата е резултат от неговия повече от 20-годишен интерес към тази тема. Книгата е плод на убеждението, че знанието е най-добрата защита за всеки важен обществен проблем.